Във Варна първите сведения за въвеждането й като избираем предмет са за 1907 година, в Мъжката гимназия, след това в Девическата и Търговската. През 1925-28 г. варненските ученици от трите гимназии издават уникално за времето си списание "Млад стенограф". От 1959 година започва професионалното обучение на стенографи, машинописци, технически секретари в Икономическия техникум, дн. Търговска гимназия. За тези 50 години Гимназията създава кадри, търсени в органите на държавната администрация, съдебната система, десетките фирми, организации, учреждения.
Антон Безеншек - Автор на българската стенография
15 април 1854 - 11 декември 1915
Антон Тома Безеншек е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, работил през по-голямата част от живота си в България.
Известен е като учения, който е приспособил стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици.
Антон Безеншек се записва в Гимназия на 12-годишна възраст и завършва с отличие. През 1873 г. е избран за председател на студентската организация и научава хърватския вариант на Габелсбергеровата стенографска система. По-късно постъпва в Загребския Университет, където учи гръцки, латински и български езици във Философския факултет. Курс по стенография, посетен от 236 души за пет години, е четен от него като студент.
След дипломирането си, Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава разрешение за преподаване и започва да работи като главен стенограф в Народното събрание в Любляна. В своите биографични бележки от 1890 г. той изразява идеите си за обща южнославянска система за скоропис: „Би било от полза за разпространението на стенографията между южните славяни да се създаде Югославянски стенографски съюз, подобно на Немския или на Северния стенографски съюз, да има той свой орган и годишно да състоява свой конгрес ту в Загреб, ту в Бялград, ту в София или Любляна.“
По покана на българското правителство, след като е бил препоръчан от своя колега Спас Вацов, Безеншек се мести в новоосвободеното Царство през 1879 г. и започва работа като главен стенограф в Народното Събрание в София. Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като преподавател. На 25 септември (стар стил) 1879 г. провежда първия курс по стенография в България.
През 1884 г., по донос на един от учениците си, Безеншек е уволнен от работата си в Народното Събрание, но вместо да приеме предложенията за връщане в Словения и Хърватска, решава да се премести в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. От 1885 до 1905 г. работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета етика в учебния план и прилагайки съвременни методики за преподаване на чужди езици — например неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“.
Безеншек се връща в София през 1906 г. Продължава да бъде активен учен, издава много публикации и преводи и преподава в Софийския университет от 1911 г. и остава там до смъртта си през 1915 г.