145 години от създаването на Българската стенографска система на словенеца Антон Безеншек се отбелязват днес. Създадена за нуждите на новата българска държава, тя обслужва първоначално Народното събрание, след което се разпространява в цялата страна, припомня Moreto.net.

Във Варна първите сведения за въвеждането й като избираем предмет са за 1907 година, в Мъжката гимназия, след това в Девическата и Търговската. През 1925-28 г. варненските ученици от трите гимназии издават уникално за времето си списание "Млад стенограф". От 1959 година започва професионалното обучение на стенографи, машинописци, технически секретари в Икономическия техникум, дн. Търговска гимназия. За тези 50 години Гимназията създава кадри, търсени в органите на държавната администрация, съдебната система, десетките фирми, организации, учреждения.

Антон Безеншек - Автор на българската стенография

15 април 1854 - 11 декември 1915

Антон Тома Безеншек е словенски езиковед, публицист, специалист по стенография и учител, работил през по-голямата част от живота си в България.

Известен е като учения, който е приспособил стенографската система на Габелсбергер към южнославянските езици.

Антон Безеншек се записва в Гимназия на 12-годишна възраст и завършва с отличие. През 1873 г. е избран за председател на студентската организация и научава хърватския вариант на Габелсбергеровата стенографска система. По-късно постъпва в Загребския Университет, където учи гръцки, латински и български езици във Философския факултет. Курс по стенография, посетен от 236 души за пет години, е четен от него като студент.

След дипломирането си, Безеншек посещава Прага, Дрезден и Любляна, получава разрешение за преподаване и започва да работи като главен стенограф в Народното събрание в Любляна. В своите биографични бележки от 1890 г. той изразява идеите си за обща южнославянска система за скоропис: „Би било от полза за разпространението на стенографията между южните славяни да се създаде Югославянски стенографски съюз, подобно на Немския или на Северния стенографски съюз, да има той свой орган и годишно да състоява свой конгрес ту в Загреб, ту в Бялград, ту в София или Любляна.“

По покана на българското правителство, след като е бил препоръчан от своя колега Спас Вацов, Безеншек се мести в новоосвободеното Царство през 1879 г. и започва работа като главен стенограф в Народното Събрание в София. Съгласява се на по-малка заплата от тази, която би могъл да взема като преподавател. На 25 септември (стар стил) 1879 г. провежда първия курс по стенография в България.

През 1884 г., по донос на един от учениците си, Безеншек е уволнен от работата си в Народното Събрание, но вместо да приеме предложенията за връщане в Словения и Хърватска, решава да се премести в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. От 1885 до 1905 г. работи в тамошни гимназии, въвеждайки предмета етика в учебния план и прилагайки съвременни методики за преподаване на чужди езици — например неговото „Ново практическо ръководство за лесно изучаване на немския език“.

Безеншек се връща в София през 1906 г. Продължава да бъде активен учен, издава много публикации и преводи и преподава в Софийския университет от 1911 г. и остава там до смъртта си през 1915 г.