Въпреки това, ако Гърция реши да защити стриктно дори 5% от своите морета, с първоначална инвестиция от 62 милиона евро и допълнителни годишни разходи от 55 милиона евро, тя може да възстанови инвестицията в рамките на четири години само от развитието на водолазния туризъм – без като се вземат предвид непосредствените ефекти върху възстановяването на рибните запаси и морското биоразнообразие.
Целта на доклада е да подкрепи научно и политически да насърчи гръцкото правителство да последва примера на други средиземноморски страни като Испания, Франция, Италия и Турция, които са обявили защитени морски зони с измерими резултати. Поводът за изготвянето на доклада беше съобщението на Мицотакис на Световния природозащитен конгрес на Международния съюз за опазване на природата (IUCN) в Марсилия през септември 2021 г., че неговото правителство ще разшири защитените морски зони от 22% на 30% от моретата на страната до 2030 г.
Pristine Seas, глобална инициатива, създадена от National Geographic Society с цел създаване на защитени морски зони, се свърза с гръцкото правителство и предложи научна подкрепа за проекта.
Както се посочва в доклада, моретата на Гърция са сериозно изтощени от човешката дейност (основно прекомерен риболов) и ефекта от изменението на климата (повишаване на температурата и инвазивни видове). Прекомерният улов е намалил рибните запаси в моретата на страната с 50% от 90-те години на миналия век и въпреки че Гърция има най-дългата брегова линия в Средиземно море, гмуркащият туризъм изостава значително от страни като Франция и Испания, точно защото водите й са бедни на морски живот. „Общата политика в областта на рибарството и лошата политика за управление на рибарството в Гърция не успяха да обърнат изчерпването на рибните запаси. Напротив, доказано е, че морските защитени зони в Средиземно море спомагат за възстановяването на морския живот и екосистемните услуги, създават нови работни места, насърчават местния риболов и облагодетелстват местните общности чрез екотуризъм“, се добавя в доклада.
Както беше посочено, приблизително 5% от изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Гърция има някаква форма на защитен статут; тази защита обаче е само на хартия. Само 0,1% от ИИЗ е подходящо защитена от свръхулов и други дейности. Предложението на Pristine Seas сочи точно в тази посока: „Предлагаме просто решение, така че Гърция да може бързо да допринесе за целта 30×30 (защита на 30% от моретата до 2030 г.) и да увеличи стойността на своите морета: да преобразува зони, които имат някаква форма на защита в зони на строга защита.“
Интересното е, че като първи ефект от организацията посочват засилването на водолазния туризъм. Възстановяването на морския живот в строго защитени зони ще привлече гмуркачи от чужбина, ще помогне за създаването на нови центрове за гмуркане (от 124 днес) и ще увеличи работните места, свързани с гмуркането, с 300% и приходите с 400% (от 82 милиона евро днес на 312 милиона евро) . Освен това в добре управляваните защитени зони увеличените рибни запаси ще подобрят заетостта и доходите на местните рибари. „Най-лошият враг на риболова е свръхуловът, а не защитените зони“, се отбелязва в доклада.