„Тук на тракийското Оборище се събраха шепа герои, за да продължат борбата за свободна и единна България. Въстанаха срещу кроежите на Великите сили, които не искаха силна България, не се интересуваха от съдбата на един народ, който пет века живя в робство, но не забрави себе си, вярата и езика си и възкръсна от пепелта“, заяви вицепрезидентът в словото си на Националния възпоменателен събор.
Йотова поздрави община Малко Търново, Съюза на тракийските дружества в България, които с подкрепата на държавата и на Българската православна църква за поредна година организират възпоменателното тържество за почит на героите от Илинденско-Преображенското въстание. „Всички ние сме тук, защото искаме да имаме памет, да знаем своята дълга история. Националният възпоменателен събор е тревожният камбанен звън, който буди заспалата съвест на хора, които днес са способни да счупят собствените си биографии, но и историята на народа ни, да променят с лекота факти. Такива хора не бива да бъдат допускани да взимат решения за българския народ“, подчерта вицепрезидентът. „Нашата сила е в паметта. Искаме да бъде още по-здрава стоманената нишка, която ни свързва с миналото, което ни учи на уроци, прави ни българи, дава ни самочувствие. Тази нишка проправя и пътя към бъдещето“, посочи Илияна Йотова.
В словото си тя изтъкна посланието на героите от Илинденско-Преображенското въстание – когато е единен, българският народ може да се пребори с всяка трудност. „Достойни ли сме за това послание днес, когато омразата се лее отвсякъде? Нямаме какво да делим – имаме една Родина, трябва да я пазим и развиваме за децата си“, заяви вицепрезидентът.
Йотова посочи, че в дългата българска история има много рани, които са оставили белези. „Една от отворените рани е тракийската кауза, която още не е получила справедливост. Аз и президентът Румен Радев винаги ще се борим за тази кауза и няма да се откажем“, увери вицепрезидентът.
На 28 – 30 юни през 1903 година в местност Петрова нива се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се изработва общият план на въстаническите действия в окръга по време на Илинденско-Преображенското въстание.
На 16 август 1958 година е построен паметник, а през 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена „Света Петка“. Има и музей с експонати (снимки, оръжия, документи), посветен изцяло на освободителните борби на българите от Тракия и Македония и на Илинденско-Преображенското въстание. В паметника са зазидани костите на българския революционер и войвода Георги Кондолов.
На 16 август 1958 година е построен паметник, а през 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена „Света Петка“. Има и музей с експонати (снимки, оръжия, документи), посветен изцяло на освободителните борби на българите от Тракия и Македония и на Илинденско-Преображенското въстание. В паметника са зазидани костите на българския революционер и войвода Георги Кондолов.