Надеждите за „повторно пробуждане“ на индийския спускаем апарат към Луната избледняват, след като индийските учени не успяха да осъществят връзка с космическия кораб, тъй като той премина в режим на изключване, за да оцелее в условията на мразовитата лунна нощ.

Индийската мисия Chandrayaan-3 направи историческо кацане на южния полюс на Луната през август след 40-дневно междузвездно пътуване и марсоходът прекара повече от седмица в събиране на данни от лунната повърхност, съобщава Гардиън.На 2 септември спускаемият модул Vikram и марсоходът Pragyan бяха поставени в „режим на заспиване“, за да преминат в хибернация и да защитят електрическите компоненти по време на бруталните условия на лунна нощ, която продължава две седмици и показва, че температурите на Луната падат до - 250 градуса по Целзий.

Учените от ISRO обаче не са успели да се свържат с роботите оттогава и казаха, че надеждите за тяхното съживяване намаляваъ. Според учените има около 50% шанс устройствата да издържат на минусовите температури.

„Усилията за установяване на комуникация със спускаемия модул Vikram и марсохода Pragyaan ще продължат“, каза ISRO в X, бивш Twitter, в петък, но оттогава не са направили официални съобщения.ISRO каза, че ще продължат усилията си да осъществят контакт с космическия кораб до 30 септември, когато е планиран следващият лунен залез.

Преди да поставят спускаемия модул и марсохода в режим на заспиване, учените от ISRO искаха да подчертаят, че мисията Chandrayaan-3 вече е постигнала голям успех и е постигнала основните си цели. „Ако Викрам и Прагян не се събудят, те ще останат на Луната като лунен посланик на Индия“, казаха те.

Мисията Chandrayaan-3 направи Индия първата страна, достигнала лунния южен полярен регион, и едва четвъртата страна, кацнала на Луната, утвърждавайки позицията си на световен лидер в изследването на космоса. Кацането беше наблюдавано от милиони хора и мисията беше огромен източник на национална гордост, като премиерът Моди я определи като „победен вик на нова Индия“.

През седмицата, в която изследваше повърхността на Луната, марсоходът Pragyaan беше натоварен с това, което ISRO описа като „преследване на лунните тайни“. Той измина разстояние от 100 метра, предавайки изображения и данни обратно на Земята, и потвърди наличието на сяра, желязо и кислород и други елементи на Луната.