„Борбата ще бъде безкомпромисна. Няма как да съвместим тези стопанства от тип „заден двор“, да ги кажем кочини, с борбата с болестите… Мерките срещу това заболяване имат задължителен и принудителен характер! Задължителен и принудителен! Ако методът на убеждението не е дал своя резултат, да знаят, че ще има и принуда. Няма да се остави свиневъдството да умре с тази болест“.
Иванов е категоричен, че борбата със заболяването у нас е претърпяла неуспех по три причини:
„Не успяхме да редуцираме популацията на дивите свине въпреки изричните ни прикани към ловците, към ловни сдружения… Без това няма как да се случи! Нормално годишния отстрел във всяка държава достига от 40 до 60% от поголовието… В такива случаи, когато има зараза, препоръката е да се редуцира драстично популацията и тя да стигне 0,3 животни на квадратен километър. Ние не успяхме да постигнем в продължение на последните 3 години дори плановия годишен отстрел… Дори се стигана до обратното – да се увеличи броя на популацията, а не да се намали…
Другата точка, в която също търпим неуспех, е изчистване на тези ферми – лични стопанства, в които няма никаква биосигурност. Те са най-уязвими!“.
Иванов обясни в предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“, че броят на прасетата в малките ферми има отношение към разпространението на болестта, защото:
„Който има едно прасе, той ще намери начин да го заколи, да го прибере. Този който има 20 какво ще направи? Ще отиде да ги подаде, ще ги разнесе наляво-надясно … Ако едно има в инкубационен период и връзката е готова!“.
Третият неуспех е бил в комуникацията и информирането на обществеността.
„Осигурени са европейски средства за компенсация на стопаните, които заколят прасетата си. Има подробна инструкция как се завършва загробването“
Бившият заместник-министър на земеделието и настоящ депутат от ДПС Бюрхан Абазов коментира, че в петък е посочил неуспехът на властите в борбата с африканската чума по свинете по 4 направления – трите посочени от Иванов и контролът на гранично-пропускателните пунктове:
„Тази зараза, тази болест не ни е дошла изневиделица. Не е дошла като гръм от ясно небе. Това заболяване от няколко години е в другите европейски страни! Миналата година се придвижи до Румъния, така че нашите власти много добре знаеха, че тази болест я има в Европа, знаеха до къде ще дойде и от къде ще влезе –Румъния!
…. Господин Янко Иванов всъщност призна в ефир, че от четирите фактора, които влияят върху разпознаването на болестта, в три от тях, държавата не е постигнала никакъв напредък. Аз мога да добавя, че и в четвъртото направление не е постигнала никакъв напредък - борбата на още на гранично-пропускателните пунктове!“.
Абазов изрази опасения, че има и екологични рискове и хората от района са обезпокоени с основание:
„40 000 прасета, по средно осреднено тегло 60 килограма, са 2400 тона маса, заразена. Това е огромно количество… А Сливо поле е район с голямо зеленчукопроизводство и с производство на плодове. Тамошните наши земеделски стопани имат сонди. Водата излиза на не повече от 3 метра. Където да ги преместят, която и институцията да даде становище точно къде да е мястото на загробването, то няма да е по-различно от водното тяло, което е отдолу!“.
Журналистката Генка Шекерова допълни:
„Г-н Янко Иванов каза, че един от основните фактори, които са били значими за превенцията е комуникацията. Всъщност това се оказа поредният пълен провал, защото повече от година БАБХ упражни целия възможен административен натиск за това тази комуникация да не се случи и материалите, които бяха подготвени за това по какъв начин се обезвреждат труповете в България, да не бъдат излъчени. И това е документирано.“
Световната организация за здраве на животните е разписала на първо място използване на инсинератори при обезвреждането на трупове на болни прасета, след това –екарисажи, а загробването е чак на трето, допълни Шекерова.
„В момента ще сложим под земята огромно количество трупове. Това е екологична бомба!“.
Шекерова допълни, че екарисажите още не са потърсени за съдействие в борбата със заболяването:
„Преди месец и половина екарисажът в Шумен, който БАБХ затвори, е подал документи, че е спечелил вече всички дела срещу Агенцията и че е в готовност да отвори. От месец и половина няма отговор. Къде е комуникацията и къде е желанието за превенция?“.
Около 200 декара бил теренът, необходим за загробване на прасетата в Бръшлен, изтъкна журналистката. Депутатът обаче подчерта, че селото е на самия бряг на Дунава.
„С тези темпове на развитие на болестта ние сме пред прага на унищожаване на цял един подотрасъл, гръбнака на българското селско стопанство“, каза той и допълни:
„Ако има едно отговорно лице за разпространяването на тази болест, това е ръководителя на националния епизодичен щаб – вицепремиера Дончев.
Африканската чума се преборва с комплекс от мерки, в които малка част са ветеринарите. Ръководител на този щаб е вицепремиерът, за да може чрез хоризонталните връзки, които той има правомощия да осъществява, да привлече в тази кампания Министерството на земеделието, МВР, МО, МЗ, МОСВ и Националното сдружение на общините – 5 са институциите, в приоритетите на чиито дейности е борбата с АЧС. Краткият ми извод е, че в България институциите не сработиха в критична ситуация. Докато в България тези пет институции не действат координирано и едновременно, ние няма да преборим чумата“.
Управителят на свинекомплекса в село Голямо Враново Вихрен Димитров допълни, че в европейската директива е предвидена дерогация за сложните обекти, съставени от няколко независими производствени единици:
„Ветеринарните власти могат да направят усилия, да вземат проби от почти всички животни и тези, които са болни, да се унищожат, а останалите, под контрол, постоянно, ако са здрави, да не се унищожават. Това е разписано – „дерогация“ в чл. 6 на тази Директива по която работим всички. Не е задължително всичко да се унищожава автоматично. Може да се направят усилия.
Заместник-министърът на земеделието Янко Иванов коментира:
„Това само ще удължи агонията. Ако те искат да възстановят и да репопулират фермата в най-скоро време, трябва да се пристъпи към умъртвяване. В противния случай, ще цъфтят като пуканки едно след друго и процесът ще отиде до нова година. Това означава да поддържаме активно огнище на зараза“.
Димитров обаче остана неубеден и обеща да покани в комплекса си свои колеги от ветеринарна комисия в Дания:
„Има шанс, който дава ЕК, за дерогация! А така е най-лесно – както е казал Сталин „няма прасета – няма проблем“".
Абазов се обяви за копиране „едно към едно“ на модела за борба с чумата в Чехия, където също са унищожени прасетата в задните дворове и дивите популации, но по друг метод.
„Ако бяха подходили като в Чехия, мисля че заразата щеше да се ограничи някъде около плевенските и търновските села, които сега пламнаха, а нямаше да унищожим цялото свиневъдство в Русенка област или 1/3 от цялото свиневъдство в България. Разликата е в подхода. Крайната цел е една и съща. Ето и паралел: В Чехия премиерът излиза, не министърът на земеделието, и обявява: „Нашата държава има волята да унищожи всички прасета в заден двор и да плати всички прасета“. Елате сега в България – зам.-министър Иванов обявява: „Ще унищожим всички прасета, но ще обезщетим само регистрираните“. С този подход няма да спрем заразата!“.