Там живеят двайсетина деца. Най-малкото е момиченце на 3 месеца, а най-големите са в гимназиална възраст. Единственият автобус, който спира наблизо, свързва Варна със село Звездица. Курсовете са през час, но рейсовете не минава през кв. “Аспарухово”, където са и най-близките магазини. Който няма кола, върви пеша до квартала по шосето, защото липсва тротоар или пътека.
“Опасно е, няколко души вече пострадаха. А през зимата е невъзможно да водим децата в студа на забавачка или училище. Стоим си тук забравени”, негодуват родителите.
Според тях миналата есен за кратко до селището идвал бус да взема ученици, но после бил спрян с мотива, че няма достатъчно деца. До средата на учебната година в час влизало само едно 15-годишно момче. “Блъсна го кола и го спрях. Още куца. Не успя да завърши 8-и клас. И тази есен няма да стане, макар че държа децата ми да имат поне основно образование, за да си намерят после работа”, обяснява майката Денка. 39-годишната жена има две момчета и момиче, а сега чака и бебе. Тя е работник по поддръжката на Кооперативния пазар, но миналата зима за кратко останала без препитание пак заради липсата на удобен превоз.
Денка и комшиите преглъщат адската жега във фургоните и нашествието на комари, но ги мъчи изолацията и неяснотата докога ще живеят на полеви условия.
Според районния кмет на “Аспарухово” Йордан Николов решението на проблема няма да стане бързо.
“Специален транспорт до училище организира само министерството на образованието, ако е необходимо. До селището спира градски автобус”, обясни той.
Липсата на свободен жилищен фонд не дава надежди и за скорошна смяна на адреса на хората, останали без домове в миналогодишния потоп. Повечето от тях са живели в незаконни къщи, други не отговарят на критериите за настаняване в бъдещ социален блок, срещу който още в зародиш се обявиха близо 5000 жители на “Аспарухово”.