- Регатата „Тол шипс“ беше събитие, което зарадва Варна и постави пристанището ни във фокуса на вниманието. Каква е равносметката за нея от Ваша гледна точка?
- Безспорно „Тол шипс регата 2014“ беше знаково събитие за морската столица. Когато обаче повдигаме тази тема, искам да кажа някои неща, които останаха скрити за широката публика, а именно огромния труд, който положи „Пристанище Варна“ ЕАД като компания това да се случи. За мен именно пристанището беше истинският домакин на „Тол шипс“. Положиха се много усилия, пренасочихме част от корабите към Варна-запад, бяха изчистени перфектно площадките, така че наистина да покажем гостоприемството си. Имах възможност и преди това да го кажа, че за мен остана напълно непонятно защо при откриването на регатата на нас ни бяха определени места при гостите. Това, разбира се, направи впечатление на по-наблюдателните, включително и на медиите. За мен беше изключително неприемливо и че „Пристанище Варна“ ЕАД въобще не бе споменато като домакин. Затова искам да използвам случая лично да изкажа своята благодарност към всички колеги, които направиха възможно провеждането на „Тол шипс“. Пак ще подчертая, не го смятам за лична обида, не съм искал да си чуя името, просто исках да чуя благодарност от организаторите към пристанището, към това, което колективът направи. Безспорно е, че трябва да гледаме в една посока. Регатата привлече много туристи в града и щом се връща и Варна отново е неин домакин, това е признание за цялата организация и най-вече за нас като домакини на събитието.
- Как оценявате отношенията си с община Варна, получи ли се стиковката при организирането и провеждането на „Тол шипс“?
- Очевидно, за да се проведе регатата, стиковката се е получила. Имаше известно разминаване, поне в първоначалния период. Не е тайна за тези, които бяха „в кухнята“ на организацията, че до последния ден се поставяха павилиони, сглобяваха се конструкции, което затрудняваше пък и нашите действия, защото задължението ни беше да осигурим водоснабдяване, електрозахранване, да очертаем маршрутите за движение. Не мога да кажа, че с общината не си партнираме, но беше необходима малко повече координация.
- На варненското пристанище му предстои реализацията на мащабния проект, за който се говори от много години – строежа на новия интермодален терминал, превръщането на Варна-изток в атракционна зона. Каква е Вашата гледна точка като експерт, като човек, който пряко е ангажиран с отварянето на пристанище Варна към града?
- Веднага искам да подчертая, че ние не сме против преместването на пристанището и отварянето на града към морето. Напротив, приветстваме инициативата, но трябва да се отчете ясно, че през пристанище Варна преминават над 4 млн. тона товари. Тук работят около 1000 души. Сами разбирате как би се отразило на икономиката на града и на безработицата закриването на съществуващите мощности, преди да бъдат изградени нови. Така че моето лично мнение е, че пристанището трябва да бъде отворено едва след изграждането на нови мощности. За да не говорим хипотетично, ще напомня, че от 30 април вече се продава документацията за конкурса за проектант на новия терминал и ако няма усложняващи нещата събития, по думите на министър Папазов в срок от три до четири години новият интермодален терминал трябва да бъде готов. Паралелно с това ще трябва да се проектира и новата рекреационна зона. Повтарям, моето категорично мнение е за отварянето на пристанището, но след като се осигури запазване на работните места и запазване на товаропотоците, които стават все повече и повече през последните години.
- Ще има ли пристанище Варна думата при оценката на проектите?
- Дали ще има някаква тежест нашата дума, не знам, но съм сигурен, че мнението ни ще бъде поискано. В комисията, която разработва документацията за конкурса, имаше наши представители, включително и председателят на комисията беше един от ресорните ми заместници.
- Преди дни имаше инцидент на Варна-запад със сирийския кораб „Mohammed H”, който се наклони опасно. Защо се стигна до него?
- Причината за този инцидент по предварителна оценка на специалисти от Морска администрация е фактът, че корабът е загубил устойчивост при товарене, което е довело до силен крен. Извършват се необходимите действия за възстановяване на устойчивостта му, предходните дни е разтоварена част от стоката и се прави всичко възможно да се балансира баластната система. В процедурите са намесени корабособственикът, застраховател, Морска администрация, а ние като оператор даваме всичко възможност като помощ от специалисти. Ще подчертая, че в рамките на 30 години това е вторият такъв инцидент, което говори за мерките, които вземаме за безопасността. Аз съм убеден в професионализма на колегите, вината със сигурност не е на пристанище Варна.
- Като оставим за момент настрана преместването на пристанището, кои са предизвикателствата към пристанището в краткосрочен план?
- На първо място това е посрещането на големия брой круизни кораби, заявките за които продължават да идват. До този момент те са общо 49 посещения на пасажерски кораби. Другото голямо предизвикателство е предстоящото стартиране на проекта „Южен поток“. В много напреднала фаза сме в преговорите за него, предстои в близките месеци да пристигнат и първите тръби за газопровода. Заради клаузите за конфиденциалност няма как да изнеса повече подробности, но се надявам до края на юли първата тръба на „Южен поток“ да е дошла на пристанището.
- Как изглежда от Ваша гледна точка идеята, че Варна и пристанището й трябва да бъдат портал на Европа? Какво е необходимо, за да се превърне това в реалност?
- На първо място са необходими нови мощности, които да посрещнат товарите и в двете посоки – към Европа, а също и към Русия и Азия. Няма как без модерна инфраструктура и добре работещи съоръжения да очакваме да станем врата на ЕС. Радвам се, че се прави първата стъпка с изграждането на интермодалния терминал, защото пристанище се строи веднъж на 100 години, дори и повече. Тази неделя честваме 108 години на пристанище Варна, което казва достатъчно. Другата посока е разрастването на круизния туризъм. Ние като оператор сме готови да посрещнем всеки един кораб. По-скоро трябва да се търси туристическият продукт, да се върне обликът на морска столица, за да може да дойдат богатите туристи, а също така да се завръщат отново и отново и да я препоръчат като дестинация. Тези две насоки не само ще развият пристанището, но и града. Но трябва един собственик на яхта за 5 или 10 милиона да има защо да посети Варна. Ако посоката е тази, усилията и на общината, и на държавата, и на компаниите, между които сме и ние, трябва да се обединят.