„След присъединяването ни в ЕС много фирми се изтеглиха от България, защото трябваше да изпълнят определени регламенти. Друга част фалираха. Така наетите се принудиха да станат самонаети“, обясни пред „Монитор” председателят на сдружението Виолета Златева. След закриването на гръцка фирма в Петрич 1500 шивачки започват да се занимават с отглеждането на ранни плодове и зеленчуци. Така от 2007 г. насам наетите са едва 28 на сто от всички надомни работници. Заради кризата от 2009 г. армията от работещи по пантофи се е увеличила. Изявяват се най-вече в леката промишленост - шиене на облекло и обувки, изработка на подаръчни пликове и сувенири, сладкиши, продукти по каталог, цветарство, бродерия и плетиво, дърворезба. Една част от занаятчиите също са в армията на надомните работници. „Не всички занаятчии успяха да отговорят на изискванията на Закона за занаятите и затова работят като самонаети надомни работници”, обясни Златева.
Работещите от вкъщи са пръснати из цялата страна, като най-малко са тези в София, именно заради ниското ниво на безработица. „В столицата с надомен труд се занимават пенсионери, които искат да изкарат още пари, защото пенсиите им са малки”, обясни още Златева. С надомен труд се занимават основно безработни от всякакви възрасти от хора без образование до висшисти.
Има обаче и хора, които след 8-часов работен ден хващат иглата и конеца и започват да се трудят надомно, за да изкарат допълнителни пари.
Като всеки пазар на труда и при този в домашни условия има динамика. В началото с надомна работа са се занимавали предимно хора над 40-годишна възраст, а жените и мъжете са били по равно разпределени. „От 2010 г. с надомна работа се занимават най-вече жени защото мъжете им заминаха на гурбет в чужбина. От тогава се повиши и броят на младите хора, които работят надомно”, твърди председателят на сдружението.
През 2012 г. сдружението е направило национално проучване сред 525 надомни работници, от които 432-ма са жени. Работниците между 50 г. и 65 г. са 269, а тези до 30 г. – 39. Едва 15 от всички 525 анкетирани надомни работници имат сключен трудов договор. Някои от тях работят надомно над 10 г.
Наетите работници печелят до 420 лв., и то при условие, че работят без почивен ден. Доходите на самонаетите зависят от стоката, която изработват, и варират между 400 лв. и 500 лв. Художниците пък могат да си докарат и 1000 лв. За всички обаче най-доходоносен е месец декември, когато хората купуват коледни и новогодишни подаръци. „Македонците и ние сме белите роби на Европа, дори китайците печелят повече”, твърди Златева.
Искат да се осигуряват на минимална заплата
Самонаетите надомни работници настояват за нови правила за плащане на осигуровки. В момента всички българи, които работят за себе си, плащат вноски за социални и здравни осигуровки върху 420 лв. От Сдружението на надомните работници обаче предлагат за работниците по пантофи този праг да бъде равен на минималната заплата от 340 лв. От неправителствената организация твърдят, че малка част от самонаетите, и то само няколко месеца в годината, могат да си осигурят доход от 420 лв.
„След време тези хора ще останат със социални пенсии. Трябва да бъдат поощрявани, защото те работят, вместо да разчитат на социални помощи”, заяви председателят на сдружението Виолета Златева. От организацията предлагат още надомните работници да се включват в обучение към програмите на социалното министерство, а общинските пазари да предоставят щандове за зеленчуковото производство на надомните работници. За да контролират надомната работа от сдружението, предложили на Главната инспекция по труда 22-ма от членовете на организацията да се включват на доброволни начала в проверки. Добро-волците знаели кои хора работят надомно без договори. От ГИТ обаче отказали. Преди 2 г. пък след сигнал на сдружението за експлоатирани шивачки дори глобили жените, защото нямали трудов договор.