Лентата, която излиза на екран през 1926 година, носи заглавието „Курортен сън“. Тя е първата, заснета изцяло извън столицата и е дело на варненския фотограф Панайот Кенков, който се изявява в главната роля като Жежи. Той е още сценарист, режисьор и монтажист. Оператор е Любомир Генов. Филмът е напълно достъпен благодарение на дигиталната реставрация, направена от Българска национална филмотека, научи Moreto.net.
Панайот Кенков е един от пионерите на българското кино. Роден е на 16 август 1899 г. във Варна. Баща му Христо Кенков, чието потекло е от Македония, е строителен предприемач. Родителите му желаели заедно с брат му след време да поемат строителното акционерно дружество, което фамилия Кенкови възнамерява да създаде. Децата обаче се оказват артистични натури. Панайот от малък устройва представления с “магически фенер”, рисува, свири на пиано, влече го фотографията. Най-голямата му мечта е да притежава собствен прожекционен апарат. За нейното осъществяване помага по-големият брат Коста Кенков, който впоследствие става известен варненски художник, музикант и актьор. През 1911 г. Коста заминава да учи в Париж, откъдето изпраща на по-малкия си брат френски киносписания, книги и брошури за самообучение, разказват от Регионалната библиотека.
Панайот Кенков през 1924 г. се дипломира във Висшия педагогчески институт, специалност физика и математика. По настояване на баща си става банков чиновник, но в свободното си време изработва илюстровани картички в своята Модерна лаборатория “ФОТО”.
През 1924 г., подпомогнат от приятели ентусиасти, той основава Дружество на кинолюбителите. Това е първият киноклуб в България с амбициозната цел да играе роля на продуцентска къща и филмово студио. По това време във Варна излиза и вестник “Киноек” – илюстровано издание за кинореклами и търговски съобщения.
Първата продукция на “Филмова лаборатория Кенков-филм, Варна” е комедията “Курортен сън”. Премиерата на филма е на 31 октомври в кино “Прошек”.
Във филма се разказва за младия рентиер Жежи, който живее далеч от шумния град. Монотонното му ежедневие е нарушено от братовчедката Соня, която го кани да летува на морския бряг. Адресът на Соня се оказва променен, а в залисията си Жежи е ограбен. Без куфар, без портмоне, без адрес. В това объркано състояние сам извършва малка кражба, с което се въвлича в полицейска гонитба. Успял след комични ситуации да надхитри преследващите го, най-сетне се озовава на морския бряг, заобиколен от красавици, под яркото лятно слънце. Жежи се събужда от сладък курортен сън, мечтателно потънал в него след получената покана.
Вторият опит на Панайот Кенков е значително по-амбициозен и сериозен. “Когато любовта говори” е по мотиви от разказа “Лепо” на Елин Пелин. Излиза на екран през 1928 година в кино „Ранков“, след което поема из страната.
Със своята 16-милиметрова кинокамера Кенков заснема и документални филми. “Откриване на почетната плоча на Владислав Варненчик” (1924 г.) отразява събитие, събрало във Варна държавници, политици, висши военни, дипломати (сред тях е посланикът на Полша). Тази лента показва полетата около настоящия музей „Владислав Варненчик“, както и кадри от центъра на Варна.
“Пристигане на италианската ескадра “Итало Балбо” във Варна” жъне огромен успех в цялата страна.
Кенков създава един от първите български рекламни филми за варненското дружество “Тура”, търгуващо с дървен материал.
След звуковата революция Кенков се оттегля с надеждата, че ще успее да направи и озвучен филм, но проектите му остават неосъществени.