Сборната изложба „Изобилие” отново ще заискри в цялата си многобагреност, ще изобилства с идеи, емоции и послания. Отново в центъра на експозицията ще заеме мястото си поредната 24–та „Моряшка икона” на художника Васил Петров, за да ни напомни незабравимото послание на Васко Да Гама, неизменно присъстващо вън всяка творба от тази поредица: „Да живееш не е задължително, но да плуваш - Да!
Посетителите ще имат възможността да видят творби на Ангел Атанасов/Ачо, Ангел Веселинов, Васил Петров, арх. Владимир Рачев, Димитър Манолов, Дима Ненова, Димитър Кавръков, Емилия Бояджиева, Ивайло Евстатиев, Илиян Пеев, Клементина Манчева, Лора Маринова, Любен Пашкулски, Мая Манолова, Мая Рад, Миряна Пеловска, Огнян Георгиев, Петър Андреев, Пламен Маринов, Петя Димова, Ренета Павлова, Румен Желев, Румен Михайлов, Светлин Ненов, Сейфетин Шекеров/ Сефо, Стефан Хаджи-Николов и Татяна Полихронова
След броени дни витрините ще оживеят в празничните си декори, улиците ще грейнат в разноцветни светлини, в душите ни ще започнат да се прокрадват искрици на надежда, че Светът ще се прероди, ще стане по-добър, и Чудото ще се случи…
Обикновените вълшебници - творците, които вдъхват душата си във всяка своя творба, не могат да определят своите произведения, като празнични или ежедневни. Всяко едно от тях е микс от емоции – радост, болка, възторг, страдание, смирение, гордост… Точно това ги прави необикновени. Всеки от нас, в зависимост от своето настроение и нагласа, може да види онова, което усеща. Авторът само е загатнал, подсказал, подтикнал, ние сме тези, които разчитаме посланието - толкова, колкото искаме и отваряме сетивата си, толкова, колкото ни е дадено да понесем. И съм щастлива, когато малките ежедневни чудеса се случват – посетителят да бъде грабнат, обсебен, оставен без дъх. Магията се е случила, всеки е намерил нещо важно: картината – своя ценител, ценителят – своето вдъхновение, творецът – своето самочувствие и увереност…А аз? Аз съм някъде по средата, между всички тях. Радвам се радвам и за картината, че ще отиде някъде, където ще бъде обичана и обградена с внимание; за художника и неговата болка от раздялата, и същевременно удовлетворение, че е оценен; за ценителя и неговото въодушевление, че е намерил нещо, което ще го балансира и ще хармонизира дома му, нещо, което ще споделя с близки и приятели, и което ще радиира в неговата среда. И за себе си, разбира се, се радвам – заради усещането за пълноценност.