Трудно е да направиш своята първа крачка към себеразкриването. Защото поезията, в най-голяма степен е точно това. И ако в романите или разказите можеш да се скриеш зад някой от героите си, в стиховете е почти невъзможно.
В първата си стихосбирка Деница Иванова е избрала да говори от свое име и да сподели мислите и вълненията си за всичко, което е докоснало душата ѝ. Без сложни словесни еквилибристики, до болка откровено и много лично, тя споделя чувствата си.
Преминавайки от стих в стих, образът на лирическата героиня се разкрива в целия диапазон от емоции и преживявания. Почти автобиографично, авторката преминава през своите житейски сезони, за да сподели съкровените си очаквания, желания, разочарования и мечти. С известна тревога тя плахо отваря прозорец към себе си, през който ясно си дава сметка, ще нахлуят любопитни очи, думи...И колкото повече набира скорост книгата, толкова по-сигурна, категорична и уверена се чувства в новата си роля – на споделящ, на заявяващ своето мнение и своето кредо. Вероятно светът може да преживее без нечия книга, картина, песен…
Но на фона на огромното отчуждение и самодостатъчност, за които помогнаха социалните мрежи, тази книга е повод за общуване. И аз се радвам за куража на Деница Иванова, да даде началото на нова кохерентна вълна от емоции! Защото изкуството има свойството да радиира. И съм сигурна, че след тази премиера, много хора ще продължат своите мисловни диалози за заобикалящата ни действителност, защото някой е дал тон и е имал смелостта да сподели и да разголи душата си.
Кремена Димитрова е не само приятел на авторката, но и редактор на книгата, човекът, който е изиграл ролята на катализатор в процеса на вземане на решение за излизането ѝ.
„В тази първа стихосбирка Деница Иванова ни води през тихите си бури и светлите си утрини – с думи, които не просто се четат, а се преживяват. Всеки стих – откровен, раним, истински, е като отворено писмо към самата себе си и към света.
Като редактор имах привилегията да бъда част от създаването на тази книга. Процесът на работа беше пълноценно и искрено общуване и споделяне, деликатен танц – в търсене на най-чистия ритъм на словото, на онази невидима нишка, която свързва личната болка с универсалното чувство. Животът ни срещна случайно, но душите ни сякаш вече се познаваха и се намериха. Заедно съпреживявахме стих след стих, ред след ред – с желание да съхраним трепета на първичния порив и истинността на всяка емоция.
„Чедо” е първа рожба, мила и чакана, споделена с тиха откровеност - покана да влезем в един свят, където тишината говори, а всяка дума носи отпечатък от душа и е път към нечие сърце.
Деница Иванова е родена през 1983 г в гр.Варна. Икономист по образования: средно, със специалност „митническо комисионерство” и висше - счетоводство и контрол, с допълнителна квалификация „педагог по икономически дисциплини”, тя не остава в тази сфера. През последните осем години се реализира, като дизайнер.
Винаги е обичала да пише: стихове, разкази, есета, но досега е споделяла единствено в социалните мрежи. „Чедо” е първата ѝ книга.