Георги Лечев, Варна, октомври 2024
На 27 ноември галерия Ларго ще отбележи шестнадесет години от създаването си със самостоятелна изложба живопис и графика знаковия варненски художник Георги Лечев. Експозицията е озаглавена „Пътят“ и е посветена на 75-годишнината на художника.
Изложбата в галерия Ларго е опит за представяне на дългия и богат път на Георги Лечев в изкуството. Път нелек, съпътстван от изпитания и трудности, но път удовлетворяващ и вдъхновяващ, който му носи само радост. Условно можем да разделим творчеството на Лечев на четири периода – периодът на графиката и Вулкан, периодът на абстрактна живопис, синия период и последният период на Лечев – апотеозът на живота.
Откриване: 27 ноември 2024 от 18:00 часа в галерия Ларго във Варна, ул. „Хан Крум“ № 8. Изложбата продължава до 12 декември.
В Зала 1 на галерия Ларго ще бъдат експонирани творби от синия и абстрактния периоди на неговото творчество, както и най-новите му картини, специално подготвени за изложбата в родния му град. В Зала 2 на галерията ще бъдат показани графики от времето на Вулкан. В този период на творчеството си Лечев е реалистичен в стила си на работа и провокативен в избора на теми. Има един ненаситен стремеж за търсене на реалността зад фасадата, има неудобни истини, които се прокрадват, а понякога и безапелационно се появяват в графиките му. Малкият човек, смлян от системата, колелото, което неумолимо се върти, мачка и променя света му, героят на тогавашното време, извисил се над своята Голгота, оставил дребнавата суета в краката си.
В графиката „Династия“ дисекцията на „зрелия“ по това време социализъм и събирателния образ на неговите функционери е шокираща и ужасяваща. В „Резерват“ пък откриваме другия герой на същото това време – малкият човек, готов за единия хляб сам да се постави зад бодливата телена ограда и да покрие очите си за реалността. Неслучайно и двете графики са обрамчени с тежка червена завеса. И не е случайно, че в годините на Вулкан графиките на Лечев са били сваляни от изложби. Неудобен е бил. Това обаче не е бунт или протест - според думите му, той просто търси истината.
Още в годините на Вулкан варненецът поставя начало на експериментите си в полето на абстракцията. Първо в графиките, а после и в живописта му започваме да откриваме свобода, изследване и трансформация на формите. Самият Лечев споделя, че в този период творбите му са като джаз импровизация, дори озаглавява така една своя картина. В същото време лекотата и импровизацията лека-полека започват да отстъпват на една яростна и драматична живопис.
Яростта идва от енергичното движение на четката по платното, картините са като избухнали звезди, които взривяват и разрушават пространството. Драматичността идва от цвета - колоритът е ярък и в същото време минималистичен като палитра. Използва сигнални, сурови цветове – червено, синьо, черно, сиво, жълто, те звучат като плесница в картините му, като яростна, гръмотевична буря. За този период от живота и изкуството си самият Лечев споделя: „Аз не използвам думата ярост, а използвам освобождаване - на това което нося в себе си като емоция, като чувство. Започнах да развивам отношението си към това, което ни заобикаля в света, в природата, да рисувам абстрактно, с много светлина, с много топлина, с много радост и много енергия. Исках да пресъздам тези чувства, които ме вълнуваха и да ги споделя със хората.“
Георги Лечев е роден на 30 октомври 1949 г. във Варна. През 1975 г. завършва графика във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", Велико Търново. Подрежда над 100 самостоятелни изложби у нас и по света - Германия, Франция, Швейцария, Холандия, Швеция, Чехия, Португалия, САЩ, Япония, Австралия, Русия, Дания, Бразилия, Куба, Чили. Член на международни журита в специализирани изложби за графика, пожизнен член на Американския биографичен институт в Колорадо, САЩ и на Международния биографичен център в Кеймбридж, Великобритания. Лечев е единият от великолепната варненска петорка, заедно със Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Петьо Маринов и Милко Божков, превърнали старата фабрика "Вулкан" в креативна художническа колония. Работи в областта на графиката и живописта. Голямата му, обединяваща тема е "пътят", като философия на движението на твореца във времето. Носител на множество награди, сред които: Награда от Международно биенале на графиката – Варна, България (1981, 1983, 1987), Награда на град Варна (1982), Национална награда за графика на името на Веселин Стайков (1982), Първа награда на Шестата национална изложба – България (1982), Награда от Intergrafik, Берлин, Германия (1985), Почетно отличие от Биенале на графиката – Фридрихщат, Норвегия (1989), Награда от Арт диалог – Париж, Франция (1989), Голямата награда на Международното биенале на графиката, Варна, България (1991), Медал от Международното триенале на графиката – Кайро, Египет (1995), Орден „Св. Св. Кирил и Методий“, първа степен, за особени заслуги в сферата на културата и изкуството (2009), Почетен гражданин на Варна (2021). Негови творби присъстват в колекциите на НХГ, СГХГ, ГХГ във Варна и в Добрич, Национална библиотека в Париж, Франция Художествена галерия в Еслинген, Германия, Музей на изкуството в Прага, Чехия, Конгресна библиотека- Вашингтон, САЩ, Фондация „Арт диалог“, Париж, Франция, Музей „Албертина“, Виена, Австрия, Национална колекция за изящни изкуства, Париж, Франция, Художествена галерия, Бърно, Чехия и др. Живее и работи във Варна.