Коментар: Не може да се правят такива грозни изказвания. Много бесарабски българи са дали живота си за България. Дължим им братска обич и уважение. Гражданството е най-малкото, което държавата може да направи за тях в този труден момент.

Коментар: Спокойно бе хора. Не си струва да се напрягате толкова за някакви руснаци. Ако толкова се грижехте за майка България щяхме да сме цъфнали и вързали. Русия и Америка са двата края на една и съща сопа. Ако можеха да се хванат за ръце и да се изнесат на някоя друга планета това ще е най-щастливият ми ден.

Коментар: Какъв български дух има във всичко това? Някои хора не не могат да се примирят че Русия още не ни е присъединила към териториите си. Това е демонстрация на национално предателство.

Коментар: Ето какво пише и Радой Ралин: Пиша ти от Плевен, драги Ванка. Помниш ли кагда пришол със танка? Беше млад, но се държеше мъжки. Зарази семейството ми с въшки… Взе на мама златните пендари и дори галошите ми стари. Помниш ли, как кушаше картошки? Наконец забърса три кокошки. После си преспал със какa Сия и изпил си всичката ракия. А след време чухме и мълвата, че си гръмнал тате във главата! Длъжен бях да те обичам, Ваня. Даже кръстих дъщеря си Маня. Залъкът си давахме насила на Русия – тая дива сила. После цели девет петилетки грабихте уран и руди редки. Грабихте и жито, папироси… Зарад тебе ходим голи-боси! Дружбата ни беше “свята”, “чиста”. Ние всички хранехме танкиста. А пък ти ни пазеше със танка и ни взе последната луканка… Пазеше и немците, и чехите. Ние тук възпявахме успехите. С паметник стърчиш ни на главата и скверниш небето и земята.

Коментар: Живот без руснаци? А дано,ама на дали. Като бумеранг са ,винаги се връщат.