Снимка: Moreto.net |
Паметник на Захари Стоянов
Алея на Възраждането
Паметникът на Захари Стоянов е до този на Любен Каравелов. Макар да не фигурирал в списъка от паметници на комитета "Българско възраждане". През 1993 година ръководството на училище "Захари Стоянов" дава идеята за изграждане на паметник в двора на училището. Две години по-късно дирекция "Култура" внася това предложение в Общинския съвет, но променяйки мястото - в Алея на Възраждането. Изработката на бюста направил варненския скулптор Евгени Баръмов. Той е изработил също и бюста на Любен Каравелов, участник в в проектирането на парк паметника на българо-съветската дружба. За постамент на бюста бил ползван стар такъв напремахнат паметник от тоталитарните години. Интересно около бюста е това, че когато Евгени Баръмов отишъл да вземе готовия бюст от леярната усатновил. че ревера на бюста на Захари Стоянов е целия в шупли. Нямало време да се оправи датата на отквриването била обявена, оставил го за претопяване. Взел гипсовия бюст, боядисал гос бронзово покритие и рано сутринта го поставил на постамента. Същия ден пообяд на 15 април 1996 с тържество бил открит паметника. Разбира се две седмици по-късно скулптура заменил гипсовия бюст с бронзовия.
Захари Стоянов е роден през 1850г, в с. Медвен, Сливенско. След 16-тата си годишнина, воден от желанието да учи пристига във Варна. Не намерил работа, тръгва пеша към Русе, следвайки железопътните релси. В русенското читалище "Зора" се самообразова. Бил е активен участник в Априлското въстание и свидетел на последните дни на Бенковски. По време на Руско-турската война, активно подпомага делата на Стефан Стамболов. След Освобождението се съсредоточава в присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. С присъединяването приключва и революционното му дело. Захари Стоянов има изключителен принос в българската литература. Наследство от него са останали множество очерци за големи български революционери и герои от Априлското въстание. особено силно го свързваме със "Записки по българските въстания"
|