Коментар: Пак патрЕотите оцапаха пейзажа и особено рублофила Красимир Каракачанов. Тези патрЕоти колкото повече се бият в гърдите за защитници на българщината ТОЛКОВА ПО НА КУХО ДРЪНЧАТ...

Коментар: Мисля, че едно съвестно разследване ще установи както претоварване на цистерните, така и незадоволително състояние на спирачните елементи на целия товарен състав. От опит знам, че собствениците не обичат да инвестират в безопасността, но не пропускат далаверите за нейна сметка . Цацаров обаче няма да пипне собственика на влака.. Гарван гарвану око не вади. Виновни ще изкарат машинистите, за да не легнат компенсациите по бедствието върху фирмаджията и той да плати комуто и както се полага.

Коментар: ...Но да се върнем на балансите в областта на културата. Вижте колко български поп изпълнители, театри, оперни състави, художници - изобщо дейци на култура успяват да направят гастрол в Русия, и то не такъв по линия на междудържавния обмен - там където бюджетите плащат, а да бъдат поканени за концерти, които се плащат от публиката и от местни продуценти. Да сте чули някой меценат на руската култура у нас или в Русия да е помогнал на български изпълнител да направи серия от концерти в Русия. Не и няма да чуете. Тяхната задача е да осигурят българската публика да си плати за удоволствието да види руски изпълнители. И в това има търговия и особено политика, защото няма вариант нашата публика да види Земфира или Андрей Макаревич. Защото те не са одобрени от Кремъл и ние няма как да видим другата култура на Русия. Дори по времето на Съветския съюз имахме удоволствието да виждаме цялото богатство на култура - от Висоцки до Окуджава. Днес това е изключено да стане. Така мога да продължа и по другите ниши, но резултатът "в полза" на Русия само ще набъбва. Затова, независимо от политическите си, партийни или други пристрастия, е добре да се придържате към обективни и измерими репери за нашата рационална оценка на това каква е Русия и какви са нашите интереси в отношенията ни към нея. Какво имаме "да вземаме" и какво имаме "да даваме", така че накрая да не останем само със загубите и разходите. Чувствата са си чувства, парите - пари. Иначе никога няма да разберете как трябва да градим отношенията си с корпорацията на Путинова Русия, която е построена на базата на "получаването", а не на "даването". Нищо лично, просто бизнес. Имперски бизнес.

Коментар: н стоп. Няма как след като видите данните в сайта на Статистическия институт, да продължавате да твърдите, че българския износ страда поради санкциите, защото българската икономика била "малка" или "крехка". Най-важното и качество е, че все повече е отворена, а това и дава възможност да пренасочи търговския потоци от рискови към по-малко рискови пазари. Изобщо, господин президент, добре е във всеки тип политика и поведение, които имаме към света, да прибягваме до стария изпитан и непогрешим управленски метод - този на Уста Кольо Фичето и старите български възрожденци, които свеждали отношенията си с останалия свят до две графи в тефтера: имам "да вземам" и "да давам" Тук със сигурност ще се намесят съветниците с традиционните съображения от по-висш порядък - братство, славянство, православие, писменост, освободители, култура и т.н. И това е така, човек плаща за удоволствието да удовлетворява своите духовни потребности. Но и тук има немалко тънкости. Ако погледнем културния обмен - тутакси ще намерим основание да увеличим точките в полза на Русия в по-горе посочения резултат. Ние тук приемаме Любе, Кобзон, всякакви състави с етикета "Большой", ледени балети и т.н. Българската православна църква раболепничи пред Руската православна църква по начин, по който това трудно можеше да стане при патриарх Максим - справка отношението към Критския вселенски всеправославен събор. Малко са църквите от страната на Москва - само четири. Значително повече са от другата страна, което доказа тезата, че нашия тип православност не е достатъчна съвместима с европейските ценности. Но да се върнем на балансите в областта на културата. Вижте колко български поп изпълнители, театри, оперни състави, художници - изобщо дейци на култура успяват да направят гастрол в Русия, и то не такъв по линия на междудържавния обмен - там където бюджетите плащат, а да бъдат поканени за концерти, които се плащат от публиката и от местни продуценти. Да сте чули някой меценат на руската култура у нас и

Коментар: А за ефективността на санкциите - да пита господин Путин. Там дори няма интрига - санкциите не са причина за устойчивия и необратим упадък на руската икономика, но при всички случаи изиграха своята роля. Тъй като добре познавам структурата на нашия износ към Русия и тегобите на българските износители - с изключение на една сравнително малка част от български фирми, които изпълняват специфични поръчки за руски фирми, които не могат да намерят в Европа или в Близкия изток - санкциите изиграха положителна роля. Най-вече защото позволиха на попадналите под тяхното действие български фирми да изживеят самоналожилия се комплекс, че "кат Русия или руския пазар втори няма". Оказа се, че принудителното пренасочване на българския износ от Русия към други пазари не само позволи рязко повишаване на сигурността на износа /тъй като руският пазар бе изключително високо рисков/ и на приходите /поради волатилността на рублата и свиването на платежоспособното търсене/. Санкциите срещу Русия имат нетно положително значение за България, макар че това може да звучи като ерес за партията, която Ви издигна и за някои Ваши съветници. Но такива са фактите - вижте данните за българския износ за годините на санкциите. Расте. Нон стоп. Няма как след като видите данните в сайта на Статистическия институт, да продължавате да твърдите, че българския износ страда поради санкциите, защото българската икономика била "малка" или "крехка". Най-важното и качество е, че все повече е отворена, а това и дава възможност да пренасочи търговския потоци от рискови към по-малко рискови пазари. Изобщо, господин президент, добре е във всеки тип политика и поведение, които имаме към света, да прибягваме до стария изпитан и непогрешим управленски метод - този на Уста Кольо Фичето и старите български възрожденци, които свеждали отношенията си с останалия свят до две графи в тефтера: имам "да вземам" и "да давам" Тук със сигурност ще се намесят съветниците с традиционните съображения от по-висш порядък - б