Коментар: Найджъл Фарадж е лицето на старите емигранти във Великобритания, тези от Британската общност - индуси, малайци, китайци и т.н. и основно пакистанци. Старите емигранти срещу новите емигранти - това е Фарадж. Факт е, че емигрантите от страните от източна Европа превъзхождат установилите се вече и примъкващи все повече роднини в страната стари емигранти. Превъзхождат ги като цяло по образование, квалификация и качество на труда. В добавка броя на тези стари емигранти вече е такъв, че те наистина започват да се наместват в политиката, но защитавайки не някакви национални цели, а своите користни интереси. С две думи Фарадж = Местан... :-)

Коментар: "Бизбесмени", които плащат заплата под 800 лева нито имат право да се наричат такива, нито имат право на глас. Защо ли? Защото след законните удръжки само от такава заплата може да останат средства, равняващи се на екзистенц минимума, необходим за един човек да оцелее. Как оцеляват тогава тези, на които плащат по-малка заплата? Оцеляват за сметка на натрупаните си резерви и на помощи- собствено жилище за което не могат да отделят средства за амортизация и поддръжка, помощ от баби и дядовци, бащи и майки.. Фактически за да могат да работят за съответния "бизнесмен" те дават свои пари, те субсидират бизнеса на хора, които ограбват труда им. И такива са всичките олигарси, плюс банда тарикати. Дали ще откажете да работите за тях не знам, но е добре да осъзнавате, че не крадливите "бизнесмени" и "бизнесдами" ви плащат, а вие плащате на тях ! Днес никой не трябва да работи за заплата под 800 лева! И срещу такива трябва да се стачкува.

Коментар: Те, украинците, представете си, са дотолкова свободни, че си позволяват да ни съжаляват и да ни благодарят – на Русия. - Путинска Русия ни направи народ ,- неочаквано ми заяви киевски приятел. И това е истина- общата горчива съдба, общата заплаха, общия враг са тези, които правят от населението народ. - Повече от двадесет години се мотахме в кръг, без да разбираме какво да правим със свободата си. Без смисъл и цел. Сега вече всяко дете в Украйна точно знае , че има хора, които искат да го лишат от неговата чест и достойнство , хора от които трябва да се защитава , а за това са нужни власт и армия, които да са под контрол. А за армията – икономика. А за икономиката – съвременни технологии. ... Наистина „ най-доброто образование се придобива в борбата за оцеляване „. Може би нашата, руска беда е в това , че свободата която не сме извоювали сами няма стойност? Че тя е такава химера като спуснатата „отгоре” демокрация или наследеното богатство? Не затова ли ние с такава лекота се отказахме от свободата, която получихме даром? И не ни трябва нито независим съд, ни свободни СМИ**** , ни честни избори.... И въобще ( не ни трябва) нищо ,освен комат от господарската маса? Някога си неизвестен мъдрец е изрекъл обидна , за нашето изострено национално достойнство истина „каквото и да правят руснаците за тях все едно ми е жал”. Всъщност , и жалко и страшно е при мисълта за това, как ние ще живеем след всичко , което надробихме в Украйна? Отговора, предполага се е такъв: при сега съществуващия режим ще живеем лошо , в мръсотията. Лъжлив и неправеден живот , презирани от потомците. И ще завършим този подъл живот без покаяние и причастие в разкъсана, разорена страна.

Коментар: Менталния роб винаги ненавижда някого – стопанина си, интелигентите, пиндосите , евреите, богатите, черните, гейовете... Но преди всичко роба ненавижда чуждата свобода, чуждата независимост, така както я ненавиждаме ние , живеещите в робство. Ненавиждаме я по същата причина поради която импотента започва да ненавижда жените , бидейки в положение да не може да изпита щастието на любовта. Ще ми възразят, ще ме упрекнат, ще ми хвърлят гневно в лицето, че майката на загиналия войник е патриотка и поради това , с непозната за мен, отцепника гордост, отдава своето дете в името на защитата на Отечеството. В такъв случай отговорете ми на мен, „отцепника”, от кого се защитаваме? Кой е този страшен враг, който заплашва Родината ни? Украинците? Те ли са навлезли в Русия? Те ли са анексирали къс от нашата територия и заплашват целостта на страната ни? Може би те вече са изпратили своите зелени човечета , начело с разните Гиркиновци, Бородайовци и хилядите други майстори на грабежите в нашата Ростовска област и са провъзгласили независима република? - Бълнуване! Не, ни любовта към Отечеството, нито предаността към Родината или Руския свят **, наскоро скован набързо от кремълските идеолози , не се явяват причини за тази война. Някога си Голда Меир е казала, че войната в Близкия Изток ще приключи когато арабите заобичат децата си повече, отколкото мразят евреите. Ето ви и цялото обяснение – ненавистта към украинската свобода ни доведе до този позор , когато великата Русия „с лека ръка” отправя на заколение хиляди свои синове , пробвайки ( на себе си) задушаващата палестинска куфия***. А украинците? Украинците бяха и си остават свободни с всичките свои майдани, демонстрации, депутати побойници, крадливи чиновници , летящи от време на време в боклукчийските кошчета. .. С цялата тази политическа „каша”, която ( макар) чрез грешки и залитания рано или късно ще доведе страната им не до нашата мъртвешка, гробищна стабилност , а до един нормален, европейски живот като хора.

Коментар: Пък и няма никакво колективно покаяние , защото тълпата наистина винаги е права със своята неумолима, аритметична правота – не затова ли всяка мръсотия рови да се скрие в колектива? Струва ми се , за цялата история на човечеството , до общонационално покаяние са се възвисили само немците , след втората световна война. Впрочем, грешките са на едни (хора), а се покайват , като правило , съвсем други. Помните ли такъв „друг”– журналиста осиновител? Преди две години той излезе в едно от тези, нагласени телевизионни „ общувания на Путин с народа” , наричайки закона на Дима Яковлев людоедски. Националния лидер тогава отреагира: -...На вас ви харесва, че ви унижават? – възмути се той .- Вие мазохист ли сте? Няма какво да се добави. Комплексирания полковник от КГБ, оказал се по волята на съдбата на върха на властовата пирамида, не може да сравни нищожността на политическите амбиции с живота на едно дете. А за живота на хиляди и да се говори не се налага... Вярно е и това, че спрямо масовите убийци Сталин, Хитлер или Пол-Пот той е по-назад – там сметките са за милиони убити. Но и тези хиляди вече убити в започнатото от Путин братоубийстено клане стигат, за да бъде поставен той в списъка на негодниците на 21-ви век. Списъка, който сега открива със своята фамилия нашия национален лидер , под възторжените аплодисменти на оглупелия , слепоглухоням електорат. И ето, нито една вдовица не излезе на единичен пикет*****. Нито една майка, загубила сина си. Нито баща , нито дете... Ето, това е единицата за измерване на нашето робство – мълчащата майка, чието дете са изпратили на несправедлива, необявена война и са го убили, а на нея са заповядали „ не се обаждай, а то и по-лошо ще стане”. Като че ли за родителите има нещо още по-лошо от това да погребат собствения си син. Но те „не се обаждат”, мълчат , продължавайки патриотично да ненавиждат укрофашистите. Между другото , за ненавистта – ето истинската стигма на роба! Менталния роб винаги ненавижда някого – стопанина си, интелигент