Коментар: Министър Милошев уточни - повече от 10% отговорили различно от отговор Б), а сега разсъждаваме, че дори над 25% не са достатъчни!? Или този измислен критерий се определя субективно, според ситуацията и в опит да се защити нечие нарушено честолюбие и тясноведомствен интерес? Всички направени в становището разсъждения и опити за статистически сравнения са напълно несъстоятелни и безпредметни и нямат никакво отношения към естеството на възникналия проблем! Дори едно дете да е дало отговор различен от отговор Б), виждайки основателно, че той е възможно най-далеч от посоченото в диаграмата, то то ще бъде несправедливо ощетено, ако отговора му се зачете за грешен. Само това е достатъчно основание този въпрос да се анулира, защото ГРЕШКАТА НЕ Е В ДЕТЕТО, А В МОН! Всички други становища и решения са спекулативни и са чиста ДЕМАГОГИЯ. Твърдението, което МОН явно споделя и е решило да цитира в становището си, а именно, че „образованието учи не само на точност, но и на осъзнаване в една по-сложна ситуация“ е цинично, когато се отнася до сбъркана задача в изпитен тест. Няма нищо „сложно“ във възникналата ситуация и налучкването на отговора не може да бъде метод, който МОН толерира в един тест по български език и литература, защото не е ясно какво общо има този въпрос с материята изучавана по БЕЛ, но със сигурност целта му не е била да се провери съобразителността или способността за нагаждане на изпитвания! Това е диаграма и тя може да се чете вярно по един, единствен начин – точно и прецизно. Това не е текст, който може да се тълкува и интерпретира нееднозначно и субективно в зависимост от ситуацията или според контекста. В този връзка наистина е пълен цинизъм да се прави подобна преценка на решението, което са взели учениците, в тази сбъркана ситуация и да се класифицира резултата по несъществуващи, измислени критерии, кое е правилно (вярно) и кое не, кой се е заблудил и кой не се е затруднил, като междувременно изцяло се подменя смисъла и целта с която е зададен сгрешени

Коментар: В ТАЗИ СИТУАЦИЯ НИКОЕ ДРУГО РЕШЕНИЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ КАТО ПРАВИЛНО, ЛОГИЧНО И СПРАВЕДЛИВО, ОСВЕН РЕШЕНИЕТО ДА СЕ АНУЛИРА ВЪПРОСА, НЕЗАВИСИМО С ТОЧКИ ИЛИ БЕЗ ТОЧКИ. ВСЯКО ДРУГО РЕШЕНИЕ Е НЕПРАВОМЕРНО, ПОГРЕШНО, ДИСКРИМИНИРАЩО, ПРЕДУБЕДЕНО И НЕАДЕКВАТНО НА ВЪЗНИКНАЛАТА СИТУАЦИЯ. Напълно не релевантно на разглеждания проблем е и разсъждаването върху представените статистически данни за процента на отговорилите с отговор Б) и останалите, защото тези данни нямат абсолютно никакво отношение към проблема. Въпроса не е колко процента са налучкали отговора и колко са потърсили възможно най-вярното решение, а дали въобще е редно и адекватно да се правят такива разсъждения и интерпретации в тази ситуация. Още повече, като се вземе под внимание и факта, че министър Милошев вече официално пое ангажимент пред обществото, чрез медиите, че ще се анулира въпроса, ако повече от 10 (десет) процента от участвалите в теста са дали отговор различен от отговор Б), обявен от МОН за верен. Има ли останал някой отговорен и достоен, уважаващ себе си служител или ръководител в това министерство? Защо след като е поет този ясен ангажимент някой въобще тръгва да разсъждава дали ¼ от отговорилите различно от очакваното са малко и дали това дава основание да се направи извод, „че задачата не е създала затруднения!? на учениците“ и че този „извод“ е достатъчен за да се посочи като основание „да не се предприема анулиране на задачата или присъждане на точки на всички ученици“. Всъщност, защо някой въобще се опитва да разсъждава дали учениците са се „затруднили“ от въпроса или не са? Какво значение има това за решението дали трябва да се анулира един грешно зададен въпрос, който няма верен отговор? И защо някой се опитва да обосновава това чрез процента на невярно отговорилите по очаквания начин?! Какъв е критерия за достатъчно висок процент на „далите верен отговор деца“ - 90% или 75% или пък друг процент и кой точно и по какви правила го определя? Министър Милошев уточни - повече от 10%

Коментар: 2.Само това е правилното и честно решение, след като министър Милошев ясно призна, че ВЪВ ВЪПРОСА ИМА ГРЕШКА, макар и омаловажаващо класифицирана като техническа. Нелепо е и цитираното в становището на МОН съждение, „че изместването в графиката всъщност няма отношение към правилността на решението“!!! Ако това е така, уверено може същото да се твърди и ако графиката въобще не е отпечатана в теста или текста на въпроса е пропуснат! Всъщност ясно е, че повечето от учениците дали отговор б) са го налучкали по метода на изключването, като най-вероятен, тъй като останалите три са синоними. Вероятно обаче, много от тях са забелязали, че никой от предложените отговори няма съответствие с тенденцията видима от диаграмата и ако е така, те вярно ли са отговорили с отговор, който разбират, че не е верен, но евристично погледнато е най-вероятен? А тези, които правилно са решили, че отговор Б) със сигурност е точно противоположен на показаната тенденция в диаграмата до 2000-та година ( няма данни за тенденцията след това!!!) и при тази неопределеност са посочили този отговор, който е с най-малък градиент на промяна в тази точка, тоест този, който е възможно най-близък до верния, то те по-грешен отговор ли са дали от другите или напротив? Посочените въпроси ясно показват, колко е нелепо и безпредметно да се разсъждава, кой е отговорил „вярно“ и кой не е, кой се е „затруднил или заблудил“ и кой при едно или друго решение „ще бъде ощетен“. Как може МОН да преценява в становището си, че един ученик се е „затруднил и заблудил“ понеже правилно е разчел предоставената от МОН, сгрешена диаграма и по тази причина не е посочил очаквания от МОН всъщност грешен отговор!? Това е повече от скандално и е невероятно, че такава може да бъде позицията и начина на мислене в едно образователно министерство! ВЪПРОС No3 Е С ГРЕШКА, КОНСТАТИРАНА И ПРИЗНАТА! НИКОЙ ОТ ПРЕДЛОЖЕНИТЕ В ТЕСТА ВЪЗМОЖНИ ОТГОВОРИ НЕ Е ВЕРЕН! В ТАЗИ СИТУАЦИЯ НИКОЕ ДРУГО РЕШЕНИЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ КАТО ПРАВИЛНО И ЛОГИЧНО

Коментар: КОМЕНТАР И ПОЗИЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТАНОВИЩЕТО НА МОН ОТ 31.05.2013г. По повод на публикуваното становище на МОН във връзка с националното външно оценяване по български език и литература за 7-ми клас считам, че направеното изявление е неправилно, напълно е лишено от логика и справедливост. То почива на несъстоятелни изводи направени на база на нерелевантни статистически аргументи, нямащи никаква връзка със същността на възникналия проблем. Ако тези „изводи“ се явяват основа за вземане на окончателното решение на МОН по възникналия казус, което всъщност все още не е направено и официално обявено, то това решението ще бъде неправилно и неправомерно, поради което ще се наложи да бъде оспорвано по съдебен път и видимо без проблем ще бъде обявено за нищожно с всички произтичащи от това последици за легитимността на проведеното външно оценяване по БЕЛ за 7-ми клас като цяло. В тази връзка прилагам следните коментари и аргументи: Абсурдно е твърдението, цитирано в становището на МОН, че анулирането на въпрос No3 или даването на две точки на всички „би ощетило децата, дали верен отговор“. Абсурдно е защото е категорично, че на така зададения въпрос No3 НЯМА ВЕРЕН ОТГОВОР!!! По тази причина е абсолютно погрешно и спекулативно да се твърди, че има „деца дали верен отговор“! При така зададения въпрос, НИКОЙ НЕ Е ОТГОВОРИЛ ВЯРНО! И все пак, ако се допусне да се правят някакви свободни интерпретации и спекулации, задължително трябва да се има предвид, че въпросният считан за „верен отговор“ е най-отдалеченият от истината отговор от четирите предложени в задачата, тоест той е най-грешният, при положение, че никой от отговорите не е верен! От друга страна анулирането на въпроса или даването на 2 точки на всички, независимо от изказаните противоположни становища и коментари, просто ще премахне влиянието на въпрос No3 върху резултата за всички ученици, все едно, че този въпрос не е участвал в теста. Това би приключило възникналия проблем по единствения справедлив начин. Само това