Коментар: Аз съм на 32 години с първо дете. Не мисля, че животът е еднакъв за всички и не всеки си сверява часовника по другия - Вие говорите за вашите си стереотипи и предпочитания. испания действително не е най-добър пример в момента, но какво ще кажем за скандинавските страни? те са, които могат да си позволят социална държава. Вярно е, че сме на светлинни години от това. И все пак, децата не се планират в счетоводни кантори, а животът не е права пътека. Прияен остатък от вечерта. подкрепям протеста.

Коментар: Майчинските не са "помощи"! Аз не получавам майчински, защото не съм работила като хората с нормален договор и не съм си плащала редовно социални осигуровки. А циганите/ ромите винаги са раждали и вероятно ще раждат повече. Културните особености трудно се променят. Само да дам още един пример - в България еднократната помощ за раждане на дете е 250 лв. а в Испания - 3000 евро. Чак толкова ли е различен нашият стандарт от испанския, като говорим за цени? и освен това какво правим, ако нямаме баби да гледат бебето и детето до 2 - 3 годинки, не можем да си позволим бавачка и няма място в детските ясли? Да не говорим, че краткото майчинство според мен се отразява зле и на повечето майки и на децата - и то трябва да бъде по-скоро въпрос на избор, а не на принуда.