Коментар: Много пъти съм го цитирал: 1.Държавата гарантира всеобщо и достъпно студентско кредитиране - съответният закон вече успешно действа. 2.Висшите училища определят сами размера на учебните си такси и с тях покриват по-голямата част от издръжката си - държавните висши училища отдавна настояват за въвеждане на платено обучение. 3.Държавата връща на студента (напълно или частично) инвестираните от него средства, като поема изплащането на кредита му (лихви и/или главница) чрез НОИ. Вложените средства (включително от онези, които не са ползвали кредит) ще се връщат само при условие, че съответният студент се осигурява в НОИ. Ако той повече от година не е регистриран като активно търсещ работа и/или не плаща вноските си в НОИ, задълженията му по целия студентски кредит, заедно с лихвата, стават изискуеми от банката и държавата. Би било справедливо студентите, които са завършили с успех над средния за своята специалност (в даден университет) и се осигуряват в НОИ, т.е. работещите в България да не връщат нищо и тяхното задължение да се поеме изцяло от държавата. Печелят и висшите училища(особено добрите). Те, първо, получават истинска автономия, включително финансова (не зависят от бюджета) и сами определят цената на своите услуги. Естествено ще отпаднат безсмислените спорове кой предлага по-високо качество и съответно кой да получи повече от бюджета. Университетите ще имат и пълна свобода да изразходват приходите си, да привличат най-добри преподаватели и да въвеждат най-модерни методи на обучение, за да удържат на конкуренцията.

Коментар: Финансиране на студентите, а не наливане на пари на сляпо в бюджетите на държавните университети; - позволяване на университетите да си определят сами таксата - тогава всички ще са на пазарен принцип и така ще изчезнат тези с ниско качество; отпускане на на държавно гарантирани студентски заеми с по-ниски лихви; опрощаване на заемите на студенти с висок успех; Когато университетите са на пазарен принцип ще се повиши качеството, ще търсят начини да оцелеят, ще търсят нови възможности и пазари (чуждестранни студенти). В момента висшето образование е както при комунизма - държавата дава пари на всеки приет студент - близо 1000 лв. за семестър и голяма част от преподаватели и администрация не си дават много зор.

Коментар: Супер сте! Много интересно наистина.

Коментар: Смях в залата! През 2013 да се хвалят с такова нещо. Всеки чужд университет по света има Alumni, без да се хвалят. То твоа е лицето на университета, а не сградата и базата!

Коментар: Аз харесват това предложение "Парите следват студента", а сега държава налива насляпо пари в касите на университе, които не си сменяам системата на финансиране от комунизма - там Три са основните “стълбове” на идеята: 1.Държавата гарантира всеобщо и достъпно студентско кредитиране - съответният закон вече успешно действа. 2.Висшите училища определят сами размера на учебните си такси и с тях покриват по-голямата част от издръжката си - държавните висши училища отдавна настояват за въвеждане на платено обучение. 3.Държавата връща на студента (напълно или частично) инвестираните от него средства, като поема изплащането на кредита му (лихви и/или главница) чрез НОИ. Вложените средства (включително от онези, които не са ползвали кредит) ще се връщат само при условие, че съответният студент се осигурява в НОИ. Ако той повече от година не е регистриран като активно търсещ работа и/или не плаща вноските си в НОИ, задълженията му по целия студентски кредит, заедно с лихвата, стават изискуеми от банката и държавата. Би било справедливо студентите, които са завършили с успех над средния за своята специалност (в даден университет) и се осигуряват в НОИ, т.е. работещите в България да не връщат нищо и тяхното задължение да се поеме изцяло от държавата. Предложеният модел ще позволи бързо повишаване на качеството и ефективносттана висшето образование. Студентътняма да е ощетен - талантливите и мотивираните ще учат независимо от социалния си статус, като за мнозина образованието ще е безплатно. Но фактът, че е възможно да връщат кредита ще ги направи по-взискателни както към себе си - в избора на специалност, така и към качеството на образованието. Бизнесътще е най-облагодетелстван, тъй като ще получава много по-качествено подготвени специалисти. Печелят и висшите училища(особено добрите). Те, първо, получават истинска автономия, включително финансова (не зависят от бюджета) и сами определят цената на своите услуги. Цитирано от http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=983597