Коментар: Пак празни приказки. За нашето крайбрежие "дълбоководно" означава дълбочина на морето около 60 м. Това заустване е технически възможно, но икономически нецелесъобразно. Не се обелва и дума, че в морето трябва да се вливат предварително пречистени води. Заустването на разстояние 100, 200м до 2 км в морето на непречистени води не води до положителни резултати за чистотата на нашите крайбрежни води. Докато така си приказваме, ще се къпим в кафява биосреда, каквато е на централния плаж на Варна.

Коментар: "Актуалните" морски магистрали са представени за първи път през 2001 да ограничат замърсяването на околната среда и да намалят сухопътния европейски трафик. Морският транспорт в Черно море не е алтернатива на сухопътния. С кого ще правим обща брегова охрана, с Грузия ли? Когато говорим за политика и структура по търсене и спасяване трябва да смятаме не само колко ще струва нейното създаване, но и колко ще струва нейната поддръжка, по силите ли е на нашия бюджет и нужна ли е в този мащаб? По въпроса за предотвратяването на нефтените замърсявания, попитайте Богданов и сегашното ръководство на Морска администрация какво прави с океанографската информация за която похарчиха огромни средства на данъкоплатеца, може ли някой да се справи със разливи при вълнение повече от два бала и къде ще търсим петното - в Румъния ли, когато то плува към Турция, както търсим и спасяваме бедстващите моряци напоследък.

Коментар: Рибата е още в морето, а архитектите лъскат тиганите. Чудят се как да си топнат задниците в морето още някой ден. А за пристанището кой ги пита и какво зависи от тях? Голямо натискане.

Коментар: Какво се случва в същност? След получаване на сигнала за бедствие, координационният център на Гранична полиция оповестява освен морска администрация и доброволческата организация Булсар. За късмет в Созопол са четирима човека – подводният археолог и фотограф Михаил Заимов (брат на бившия кандидат за кмет на София Мартин Заимов), Владимир Явашев, Матей Матеев и Илия Минев. Четиримата веднага тръгват към бедстващата яхта „Олимп”, въпреки високото вълнение от 4 бала. В продължение на няколко часа се правят опити за освобождаване на яхтата, но надуваемата моторна лодка на булсарци не е достатъчно мощна да изтегли заседналия съд. А заради високото вълнение (над 4 бала) на опасност се излага и живота на спасителите. Тогава булсарците се сещат, че на пристанището „Марина порт” стои на съхранение един от печално известните катери на Морска администрация – „Спасител 4”. Той така и няма назначен и обучен екипаж и стои като паметник на безидейната дейност на държавата по морска линия. След като се уверяват, че всички хора от яхтата са евакуирани на брега на островчето свети Иван, четиримата се връщат до „Марина порт” и заедно с управителя на пристанището „приватизират” собствеността на ИАМА и се връщат на мястото на корабокрушението. В същото време се получава сигнал за бедствие на нова лодка – този път двама рибари са заклещени от големите вълни в далян с повреден мотор на лодката. Доброволците успяват с „откраднатия” катер да приберат с помощта на въжета екипажа на „Олимп” – 8 човека, от които 2 деца и да се притекат на помощ и на двамата рибари, които са спасени, въпреки че лодката им потъва. Оказва се, че това не са единствените инциденти в същия ден. Хората на Заимов помагат на екипажите на още 2 катера в беда, единият от които потъва, а другият е изтеглен на пясъка. С това „сметката на спасените” от булсарци за 1 ден набъбва на 18 души ! Разбира се подвигът на тези мъже остава незабелязан от медиите. В официалните репортажи и прессъобщения цялата „слава”

Коментар: Така е когато капитанът от с. Рупча, Новозагорско е зает да издава заповеди за конкретни корабчета, кесони и мостици - според мизата.