Коментар: (от арабски) Лах-Бог; Аллах - Богът; Мусала (Musallah) място за почитане на Бог Верятно този връх е имал българско име, както Истанбул се е наричал Константинопол. За смяна на имената на местности и улици би трябвало да има референдум, за предпочитане електронно (он лайн), за да кажат хората какво искат, а не Бойко, Стойко и Драгойко да вземат еднолични решения, само за да осигурят някой вот в повече на приближаващите избори.

Коментар: Вместо да търсим решения на проблемите, ние търсим удобните извинения, които да оправдаят мързела и нежеланието ни. Примери: Пушачите: "От къде на къде ще ми ограничават правото да пуша? Това си е личен избор, ще правя каквото си искам!" Пиячите: "От къде на къде ще ми забраняват да пия и да карам? Пеша ли да се прибирам? Пешеходците като не искат да ги газя да не излизат на пътя, за тях има тротоари!" Мутрите:"Ко ся, искът да мъ фкарат в затвора за рекет? Ами те не носят на бой и само кът ма видят и ми дават парите си" Децата:"Баща ми лъже, че е болен и му плащат болнични без да работи,а майка ми ме снабдява с пособия от офиса на фирмата. Но и двамата ограничават правата ми, като ми казват да не бягам от час и да не крада. Те ще ми кажат..." Резултатът: България през 2012. Не ви ли харесва? Наша е, ние си я правим такава

Коментар: 1. Никой, политиците си ги избирзме ние. Те не са едни от нас. Но ако всеки един от нас спазва законите, има самосъзнание, гражданска позиция и смелостта да ги изразява, само тогава ще контролираме действията на политиците и те шще знаят, че са избрани за да вършат работата, за която са били избрани. Ние ги избираме, търпим своеволията и глупостите им и чакаме да минат 4 години, за да ги сменим. Пак избираме...и пак същият резултат. За разлика от тютюнопушенето, което е личен избор, интернет е жизнена необходимост в съвременния свят, а АСТА е закон, който не ограничава единствено тегленето на торенти, а свободата. Ако пушача има право да пуши извън заведението, то ползващият интернет не може да излезе извън нет-а. Нека разграничаваме нещата по тяхната важност. Аз не твърдя, че всики закони са правилни. Законите могат да се променят, както са създадени, така могат дда се отменят. Проблема е в това, че влязе ли в сила закон, ние веднага впрягаме сили и знания, за да го заобиколим. Какво ни е отношението, към съдиите, когато заобикалят закона и оправдават престъпниците? Какво ни е отношението към митничарите, полицаите, администрацията когато вземат подкупи? Мразим ги от дъното на душата си и искаме да ги смачкаме и натикаме в затворите. А ако на нас ни се отдаде възможност, и никой няма да ни види, дали няма да постъпим като тези, които мразим???

Коментар: 2. Проблема е в нас самите, в начина по който мислим. Научили сме го от родителите си, и така учим и децата си, а искаме те да имат по-добро бъдеще. Не ги ли научим на уважение и спазване на законите, давайки им личнен пример, нищо по-добро няма да им се случи.Не се ли научим, че общото е наше, не започнем ли да го пазим и се грижим за общите неща като за свои, никога няма да се оправим. Общо е стълбището на блока, тротоара, градинката, парка, града, държавата, хазната. Всичко това е наше. А как се отнасяме към тях? Отговора е: "Е*ал съм им ма*ката, аз да има за мен, пък другите да се оправят." В съзнанието си живеем в отманската империя и оцеляваме поотделно. Ние не сме индивидуалисти. Ние сме егоисти. Искаме само на нас да ние е добре. Българският футбол е отражение на държавата, която сме си създали. Големи играчи с успехи в чужбина, събрани заедно - едно голямо нищо. Заведенията няма да фалират, ще намалеят оборотите, докато отмине първоначалният стрес и всички ще си работят, защото балканеца може да няма пари за нови дрехи, но за хапвване и пийвване винаги има. И пак поставям въпроса: Искаме ли да живеем добре, спазвайки закони и правила, имайки гражданска позиция, която да изразяваме, или ще продължаваме да сме си същите измекяри и нещатници, които само се оплакват и чакат някой дда им свърши работата?

Коментар: 1. Основният въпрос е ценим ли свободата и искаме ли да бъдем свободни? Свободата е лична отговорност, спазване на правила, самоуважение и уважение към всички и всичко. Хората по своя воля избират представители, които да ръководят обществената организация наречена Държава. Хората са тези, които контролират тези, които са избрали. Избранниците създават закони, които трябва да се спазват от всички. Когато всеки спазва закона, той/тя уважава себе си и другите и е свободен. Ние българите не сме свободни, ние живеем в робството, което ежедневно сами си създаваме. Нас ни освобождават, я дядо Иван, я чичо Сам, защото ние не искаме сами да постигнем нищо. Нас ни мързи. Искаме някой друг да ни създаде удобствата, да подобри живота ни, а ние само да ползваме благата. Искаме да работим, но в момента който ни наемат на работа, започваме да робтаем, че са ни малки зплатите, че началника ни е гаден и започваме да правим тарикатлъци, да крадем от работното време, от материалите..."той щом е работодател, значи е богат, има, мога да го крада" Но ако някой открадне от мен, Ооо! това е недопустимо. Българинът е убеден, че законите трябва да се спазват...но от другите, не от самия него! Седем милиона българи са убедени в това правило. И всички го спазат. "Щом другите така правят, аз да не съм по-прост, че да не го правя?" Всеки гледа другия какво прави, всеки се е втренчил в паницата на другия и все му се струва, че другия има повече, значи може да го прецака. Само дето не осъзнава, че някой друг гледа в неговата паничка и си мисли същото. Българите сме нация, която се самопрецаква, самоизяжда и самоунищожава, защото не желае да спазва законите и правилата.