Коментар: В това време на труд, на пот, на мъка и усилие - дали болни, дали полска работа да гледат. Почерняха селските ясни дни, смутиха се спокойните и тихи нощи. Вечер всичко ще се прибере, ще стихне, ще се потаи, а от четирите краища на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки, овдовели булки, и се носят тъжно и страхотно чак до зори. Па и друга беда настана. Застоя се суша и като опустошителен пожар изгори всичко, изпосуши поля и посеви, извори и кладенци. Грозна тримесечна задуха се простря навсякъде и се застоя да мори, да суши, да пали. Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от облачец. Слънцето от ден на ден, като напук, все повече и повече се разпаляше, все повече и повече печеше. Над изгорелите поля и посеви, над почернелите угари и попуканата земя затрепера страшна мараня. Сякаш въздухът гореше и гърдите го поемаха като от някакви адски нажежени тръби. Дробовете съхнеха. Устата горяха за вода. Изпръхналите устни се пукаха до кърви. Нажежената природа доби печален и убийствен вид. От каменливите и голи чуки над селото и от червените ронливи сипеи по тях се носеше тежък и прижурлив лъх, като от купища разтопен метал. Чернило някакво повея от горите и душност замени хладината им. Вадички и горски потоци, чешми и кладенци, блата и гьолища, бари и мочури - всичко пресъхна. Добитъци гинеха за вода, изпокриха се весели птички. Тежко, с разтворени човки запрехвъркаха зажаднели гарвани, и унилото им грачене разкъсваше от скръб селяшкото сърце. Щъркът замислено закрачи по изсъхналите мочури. Чучулиги, задушени от страшната мараня, падаха от висинето мъртви, с изплезени езичета, с уста пълни с алена кръв, извряла из мъничкото, пукнато песнопойно сърчице. Сушата като невидима дяволска птица пъдеше с огнените си криле всяко облаче от кръгозора и ставаше от ден на ден по-страшна и по-убийствена. Със смъртна тъга се връщаха вечер от полето морни, изпогорели жетвари от припламналите класове на безкрайните нивя се ровеше като дъжд из

Коментар: Напаст божия Елин Пелин В село завърлува неверна болест - тежката болест - и зареди да мори от къща на къща. Изчезна радост, почерня измъчен народ. Сякаш зли духове прелетяха над селото. -Боже, какъв тежък грях сторихме, боже! И черковната камбана всяка сутрина почна да разнася медния си ек над загриженото селце, да кани старо и младо на молитва. Свещеникът усърдно заслужи литургия след литургия. Малката черквица от сутрин до вечер стоеше отворена и хората измъчени, покаяни, уплашени идваха по два, по три пъти на ден да палят свещи, да се молят, да слагат мило и драго дар. Няколко пъти правиха водосвет, светиха масло, посребриха иконата на божията майка, отрупаха с дарове св. Иван Изцерителя, но нищо не помогна. Болестта от ден на ден по-страшно върлуваше, по-немилостиво косеше. Учителят дълго мисли и един ден каза, че страшната зараза на болестта се разнася от поповия излак. На мегдана, пред поповата къща, имаше стар излак, водата на който наистина бе по-вкусна от водата на чешмата. Ала тоя излак нямаше кофа и хората черпеха от застоялата му вода с всевъзможни съдове, уливките от които се втичаха пак вътре. Учителят имаше право, но той бе много млад и хората не искаха да го вярвят, а продължаваха да разнасят страшната зараза по селото. Дебелият свещеник, суеверен като всички, им помогна още повече. -Това е напаст божия! - говореше той. И напук на учителя, свети вода на излака. И болестта се усили. Току зачернее човеку пред очите, удари го в глава, отще му се всичко - легне, ни жив, ни мъртъв, по цели дни и недели. Съхне, вехне, губи се. Така умря бяла Неда, Аглика, умря Ирмена - млада невеста, вчера под венчило минала. В един гроб заровиха Магда и Ягодин - любовник и любовница, и двамата млади и зелени, и двамата селска слава. Дори каменни сърца се покъртиха от жалост. Вредом се почувствува нещо страшно, нещо черно, глухо, мъчно. Отчаяние и безутешна скръб се възцари в сърцата, тъга засени добродушните селяшки лица.

Коментар: И реаниматор, Guendi, и реаниматор. Ре - обратно, анима - душа. Връщам обратно на хората упорстващата да ги напусне душа. Ти да не си някоя вкокалясана даскалица в климактериума, а? Мноо домашни даваш, мноо чудо. Па и мноо мразиш, мноо си анти. Казусче, девойко: Утре те удря гръм, кола, саксия, тухла, инсулт, любов ;) Къде попадаш? При менеее:) И ако Господ ни е помилвал и двете - връщам ти душата. Обаче с "отрови". Нема начин иначе, поне засега Той не ни разкрива Неговите си начини, та се налага ние да ровим и стържем с надежда. Апропо, пише се Ограмотявам ;)

Коментар: можете, вече сте ни направили, все с нас си измивате ръцете. Хайде, останете си със здраве!

Коментар: Нали затова направихме в университета новата лаборатория по нутригеномика. Не можете да обвинявате учените, че преди десетилетия и столетия откритията им не са били съвършени. Нищо човешко не е съвършено. Днес случаите на увреда след имунизация са единични, не могат да се типизират, не може да се изведе зависимост. Казвате – живак, формалдехид и т.н. А нима колите, които караме, или цигарите, които пушим, не бълват още по-интересни коктейли?! Така че задължителна имунизация трябва да има! Един от основните Хипократови принципи гласи, че трябва да се лекува човекът, а не болестта. Хомеопатичните продукти, които масово се използват, са рекламирани именно на основата на този принцип. А как са направени? На същия принцип като ваксините. Така и действат. Трябва да се вземат при първи симптоми или по схема профилактично, като лекарят винаги предупреждава, че е възможно да се появят симптоми на болестта, която се профилактира, но те отшумяват бързо. Известен ли ви е химичният състав на едно така популярно боаронско лекарство като Осцилококцинум, например. В листовката са описани съставките, но според химическата номенклатура. Няма да видите „народните” имена. Но от тях не ви е страх, понеже си представяте, че ви дават „щадяща” алтернатива на традиционната медицина, която ненавиждате, понеже докторите са алчни и некадърни... Бедността, невежеството и страхът – това са причините хората у нас да са все по-болни. Бабата намазала новороденото с разтвор от морска сол, за да избели родилните петна, и после горе в изгарянията се чудят какво точно да направят, а отвън всички се тръшкат, че ще им отиде хубавото детенце. Така е и в Африка – и там бедност, невежество и страх. Едно училище поне за фелдшери няма. Но са щастливи, ако дойде лекар да ги види. А тук имаме университети и академии, в които образованието по медицина е на много високо равнище, пък хората ходят по врачки и гледат филми и сайтове... А лекарите – в Африка, че иначе тук и на сапун можете да ни направите. Какво