Коментар: В "Чайка" 68 блок няма вода!

Коментар: Две едри сълзи се отрониха от очите му и се търколиха по мургавото му юнашко лице. Старите постояха, погледаха, посърдиха се, па си отидоха. - Много вирят нос младите! Не знам де ще му излезе края, - рече им Младеновият баща. - Видяхте ли го моя син Щеше да ме бие за нищо работа. От тогава момците се заредиха да пазят излака дене и ноще. Цели четири недели, който и да минеше от там, ще види изправена до върбата стройната фигура на момък с голяма тояга в ръка, млад, бодър, бдящ като войник на поста си. А сушата все още немилостиво гореше и челиченият ек на жабите все още по цяла нощ трептеше над ширното припламнало поле, над озлочестеното селце и предсказваше, че няма скоро да се свърши. И едно глухо неверие се роди между млади и стари. Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаяните сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъката си. Свещеникът, уморен и разочарован, заряза литии и водосвет. В черквата освен жени и старци друг никой не стъпяше. А кръчмите се пълнеха с отчаян и пиян народ. И там сред грозния шум се чуваха и греховни думи - Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

Коментар: - Само така ще се избавим, - казваше той. - У-у-т, - крещеше му дебелият свещеник, - вчерашно хлапе, на побелели глави ум ще дава! Не ще молитва, а Протестантин! Безбожник! Болестта била в излака! Те зарад такива бог ни наказва! Излакът да не барате, че ви ръцете изсъхват! Който иска спасение, ето черквата - нека се моли! Учителят не се стърпя. Един ден той събра момците, които бяха с него, и пред всички селяни заковаха излака с яки дъбови капаци. Цяло село се събра на мегдана. Кметът, чорбаджията, старците - всички роптаеха против учителя, но младежите не искаха и да чуят. Попът вдигна брадвата да откове капака, но мъжката ръка на учителя го спря. - Бъди благоразумен, дядо попе! - Благоразумен ли Махнете се от тука, бре хлапаци недни, не лъжете света, че ви дявол взима, - зафуча светиня му. Очите му светеха, брадата му трепереше от гняв. Тогава срещу него се изстъпи буйният Младен, годеникът на Неранза, която лежеше болна, и брат на починалата Аглика, па извика отчаяно и страшно - Дядо попе, хвърли брадвата настрана, че ми тъмнее пред очите! - Ти си глупав, Младене! Не си дошъл ни веднаж на черква, пък... - заекна позеленял от яд свещеникът. - Махни се по дяволите с твоите молитви! Те умориха Аглика и поболиха Неранза. Да се махаш от тука, че... не знам какво ще сторя! - извика Младен, и очите му се замъглиха и пръстите му се свиха на железни юмруци. Той извади един кол от ближния плет и застана край излака - Който смее, нека приде! Старият му баща, треперещ от яд, вдигна ръка към него и му викна - Да не си ми стъпил вече в къщата, чу ли! - Тате, назад, че никого не жаля! - викна извън себе си Младен. - Ако бяхме направили това по-напред, сега Аглика да е жива и Неранза да е здрава.

Коментар: - Господи, помилуй! Но напразно! Челиченият ек от жабешкото крякане, което цяла нощ трептеше над припламналото поле и над скръбното селце, предсказваше продължение на страшната суша. А болестта замори по-често и по-често. От никъде помощ, от никъде надежда. Сбъркаха се клети сиромаси. Попът, доволен от печалбите по опела и водосвет и от победата над учителя, спокойно си седеше в кръчмата с чаша в ръка и бъбреше - Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душита си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога... Сега сърбайте, каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село - не искате! Теглете сега! И хората навеждаха глави смирено, огорчени, засрамени. Само младите негодуваха против думите на попа и говореха явно - Греховни сме били, а Пияници Я нека се поогледа светиня му! А учителят непрестанно учеше, че гнездото на страшната зараза е поповият излак и горещо настояваше да се запусти. - Само така ще се избавим, - казваше той. - У-у-т, - крещеше му дебелият свещеник, - вчерашно хлапе, на побелели глави ум ще дава! Не ще молитва, а Протестантин! Безбожник! Болестта била в излака! Те зарад такива бог ни наказва! Излакът да не барате, че ви ръцете изсъхват! Който иска спасение, ето черквата - нека се моли!

Коментар: изцибрено и бехлебно зърно. Из широкото, разлюляно като златно море поле не се носеше звънкият отглас нито на една жетварска песен. Мълчаливо се мяркаха там жетвари от заран до вечер. Мълчаливо се навеждаха и изправяха. Мълчаливо, каточе сыбираха трупове на бойното поле, градяха на кръстци празните снопи, и кръв капеше от сърцата им. Полето мълчеше като пусто. Само от усамотен горски крайчец нейде тихо и продължително се подемаше трогателен плач на черна вдовица или осиротяла майка и тъжният му ек, сякаш отразен от небесния купол, падаше и удряше като с хладна кама сърцето ти. Навред тъга и глухота, каточели черна чума върлуваше, или настъпяше второ пришествие. Напусто всеки празник свещеникът извеждаше на лития по четирите крайща на селото и мало и голямо. Напусто децата всеки ден носеха черковните хоругви по ниви и по ливади. Бог не чуваше горещите молби на старо и младо - за капка росица, за здраве и за утеха. Трябваше човек да види тъжното шествие на литията, за да му се свие сърцето от скръб. Наредени на дълга печална върволица, проточена като голяма гъсеница на полето, селяните - измъчени, боси, гологлави - мълчаливо вървяха след белите черковни хоругви. По лицата на всички се чете тъга и покаяние, от сбърчените им чела капе едра пот. Босите им крака ровят жежкия пясък и вдигат облак от златен прах, който покрива цялото шествие и прави черни браздулици по изпотените лица на селяните. Над голите им глави пече адско слънце. Тежка миризма от тамян и восък се носи наоколо. По цели часове те обикалят селото, кръстосват полето, после се спират, обкръжават свещеника и дълго се молят. И под това адско нажежено небе, посред това изгоряло поле едвам се чува плачевният припев на тия убити от скръб и безнадежност човешки същества.