Коментар: това е украинска територия, за която русия е подписала договор, че ще защитава териториалната им цялост. толкова струва подписа на русия - абсолютно нищо!!!

Коментар: мръсници са подчинените на путлер сепаратисти- убийци - винаги лъжат. Също като нашите петоколонници - йовчев, сатанишев, миков, болен...

Коментар: (продължение) ... – И ти си агитирал за това в интернет? (още една въздишка) – Ами, да … (пауза) – Татко, знаеш ли, струва ми се, че си голям глупак …

Коментар: още малко от Иво Инджев: Близкото бъдеще, Русия: – Татко, вярно ли е, че Русия е велика страна? – Вярно е, сине. – А защо тогава не можеш да ми купиш колело? – Защото нямаме пари. – А защо живеем толкова бедно? – Виждаш ли, сине, живеехме добре, но на другите страни не им хареса начина, по който живеем. И те се разбраха и направиха така, че да живеем зле. – Какво не ми хареса? – Ами, ние си върнахме Крим и искахме да си върнем Донбас … – Бяха ни ги взели? – Ами, това е сложно, синко. Формално, повтарям – формално, те принадлежаха на Украйна … – Формално – това е по закон, нали? – Може и така да се каже. Но ние мислехме различно. Те, как да кажа, едно време бяха наши, но ние ги дадохме. След това променихме мнението си и си ги върнахме, защото решихме, че сме сгрешили. – Значи, мога да си взема обратно пистолетчето, което дадох на Дима миналата година? – Не, сине, това е различно … – Но защо? – Ти още си малък. – На тези снимки, където като малък съм на море, това в Крим ли е? – Да, синко. – Когато си го върнахме? – Не, това стана после. Тогава все още беше украински и почивахме там всяка година. – А сега защо не ходим в Крим? – Защото нямаме пари, в Крим хотелите сега са само за богатите, а простолюдието не го допускат там защото има много важна военна база. – А Донбас не можахме ли да си върнем? – Не, не можахме. – Там можем да отидем, казвал си, че в Донбас живеят баба и дядо? Мама ми е разказвала, че сте ходили при тях на път за Крим. – Не можем, сине. Първо – твърде е скъпо, а ние нямаме кола, и второ – опасно е – всичко е минирано, а аз не съм сигурен, че там искат да ни виждат. (мълчание) – Татко, а ти какво си работил, когато се е случило това? – Работех в Интернет, в Олгино, агитирах за руски Крим и руски Донбас. – Татко, оказва се, че по-рано сме ходили при баба и дядо и в Крим. С наша кола. А сега Крим е наш, но не можем да отидем там? И заради това, ти вече нямаш кола, а аз – велосипед? (въздишка) – Да, сине, така излиза … ...

Коментар: spirt, lefer, батвесо - путлеристки мекерета, що не пишете направо на руски!!! Както обикновено след съветската борба за мир камък върху камък няма да остане.