Коментар: Нека спрем ......и се замислим за по- важни неща. .... МОЯТА УЧИТЕЛКА Контейнерите за боклук до блока - тук всяка сутрин идваше жена във вехти дрехи, слаба, не висока с количка, а през зимата с шейна. ... ... Преглеждаше в сместа добре нещата отделяше полезните на вид. Изглеждаше ми странно тя позната в походка, маниер, гърба превит. Бях все зает, началник в общината, до службата ме караха с кола, И само сутрин, точно до вратата я виждах, беше с очила. Веднъж обаче тя ме заговори - попита ме с усмивка за часа. Невероятно близка ми се стори и я познах- познах я по гласа. Бе моята учителка любима в последния гимназиален клас. Заместваше почти една година. Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас. Цял ден на работа за нея мислих - учителката моя станала клошар. В бюрото нещо търсех, нещо чистех - бях станал ученикът Божидар. Не бе познала в мене ученика - самият аз бях доста променен - солиден, тежък, лика и прилика с мастит, авторитетен бизнесмен. На заранта я чаках много рано. Прекрасно утро. Неработен ден. В боклука ми на дъното прибрано лежи кашонче, дар голям от мен. Усетих зад гърба си, че пристига. Изсипах кофата с боклук завчас. И без дори главата да повдигна прибрах се бързо на бегом у нас. В кашончето бях сложил триста евро, кафе, парфюм, кутия с шоколад. Вълнувах се и бе ми малко нервно, но в себе си се чувствах много млад. Закусих и полегнах на дивана. На входната врата се позвъни. Излязох да отворя – никой няма. Пред прага – плик, кашончето встрани. „Не те ли учих, драги Божидаре, че всяка работа краси човек! Дори и бедността от Бога дар е, дори и в двадесет и първи век! Нима в очите ти съм просякиня? Срамуваш се да поговориш с мен. Обратно връщам твойта милостиня и знай- ще легна гладна този ден. Не прося милост, бедността не крия. Клошар съм, няма как. Не върша грях.“ Това прочетох. Щях да се убия! Учителката вече не видях. Неизвестен автор

Коментар: Песен за доброто - Недялко Йорданов Когато си беден, когато си слаб, когато трепериш за късчето хляб, когато отвсякъде, кой както свари, препъва те с крак и ти удря шамари - недей се отчайва, недей се навежда, не си позволявай да губиш надежда! Защото макар да е жилаво злото, в човека все пак побеждава доброто. Какво е охолство, какво са пари пред светлата участ да бъдем добри! Когато в сърцето ти гняв се надига, кажи си наум кротко думата "стига!" и вярвай, че пак ще спечели двубоя със лошите мисли усмивката твоя. Защото макар да е жилаво злото, в човека все пак побеждава доброто! ................................................................................... Не напразно публикувам това стихотворение. Някой няма обаче да радберат защо.....както и госпохата , която е написала статията. Ще кажа само още едно, че празника в градината е под надслов "Добрината в нашите сърца"