Коментар: Съгласен съм с Мая. Таксите за ясли и градини трябва да съответстват на реалните разходи, които се правят. Евентуално хората с ниски и недостатъчни доходи могат да кандидатстват за подпомагане на семейния бюджет. 40 лв. е наистина унизително ниска сума. По-добре да е абсолютно безплатно - то разходите за счетоводно обслужване на тези плащания са по-високи от самите приходи. Кога в България ще е нормално - общината прави безсмислени социални подаръци на всички, а хора в крайна бедност едва оцеляват. Социалната политика трябва да бъде насочена само към хора, нуждаещи се от това.

Коментар: В развитите държави: ако дете/ученик постъпи неправилно /излъже, удари, нагруби, обиди някого и т.н./ - веднага се вика родител, следва психолог и последващ контрол на действията на родителя и детето. В практиката си се срещам често с деца с множество проблеми, видими още в ранна детска възраст, за които родителите имат винаги аргументи /и аз бях така като малък, то се глези, той обича да командва, педито каза, че е нормално, в къщи детето не прави така...../ Това създава проблеми в яслата, градината, училището... И кой трябва да се справи с дете, което хвърля играчки по други деца, хвърля се да ги души, хапе, рита, бие, пищи без причина, не обръща внимание на говорещия, не спазва правилата в детското заведение/училище? Учителите и възпитателите. Повярвайте, и едно дете с проблеми да има, настава хаос, защото се разстройва работата на учителя и на групата. И възпитатели, и деца се изнервят, когато има дете с отклонения в поведението. Трябва строг механизъм за ранна диагностика и последваща РЕАЛНА терапия на тези деца. В заключение ще отбележа, че е недопустимо да се уронва престижът на детето! Учители и възпитатели - уведомявайте родителите за всяка проява на детето им, искайте съдействието и на директори и психолози в учебното заведение. Настоявайте за това, но в никакъв случай не излизайте от зоната на добрия тон в отношенията си с децата! Това е също така пагубно за детската психика, както и неглижирането на проблема от родителите.

Коментар: Никой няма право да ме подслушва или записва ТАЙНО без мое съгласие. Точка. Относно поведението на тези възпитатели и прочие - ами недопустимо е. Обаче нека погледнем ситуацията - дете с поведенчески проблеми, чиито родители се правят, че не виждат: агресивно, тревожно, хиперактивно и т.н. Няма система в България за изискване на НЕЗАБАВНА КОНСУЛТАЦИЯ психолог, невролог, психиатър и последваща терапия. Ето затова работещите с деца изтърват нервите си - не подкрепям това! Но отбелязвам отново, че от детски ясли до гимназии проблемът е един и същ - липса на ранна диагностика и терапия. Второ - личните лекари също НЕ ОТКРИВАТ И НЕ СЪДЕЙСТВАТ за ранното диагностициране на различните отклонения у децата. В Германия всяко дете преминава веднъж годишно ПЪЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИ РАЗЛИЧНИ СПЕЦИАЛИСТИ: зрение, слух, физическо и психическо развитие, ниво на умствено развитие. И следват ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ терапии при отклонения!

Коментар: И пак пример - за развитите държави: ако дете/ученик постъпи неправилно /излъже, удари, нагруби, обиди някого и т.н./ - веднага се вика родител, следва психолог и последващ контрол на действията на родителя и детето. В практиката си се срещам често с деца с множество проблеми, видими още в ранна детска възраст, за които родителите имат винаги аргументи /и аз бях така като малък, то се глези, той обича да командва, педито каза, че е нормално, в къщи детето не прави така...../ Това създава проблеми в яслата, градината, училището... И кой трябва да се справи с дете, което хвърля играчки по други деца, хвърля се да ги души, хапе, рита, бие, пищи без причина, не обръща внимание на говорещия, не спазва правилата в детското заведение/училище? Учителите и възпитателите. Повярвайте, и едно дете с проблеми да има, настава хаос, защото се разстройва работата на учителя и на групата. Трябва строг механизъм за ранна диагностика и последваща РЕАЛНА терапия на тези деца.

Коментар: Никой няма право да ме подслушва или записва ТАЙНО без мое съгласие. Точка. Относно поведението на тези възпитатели и прочие - ами недопустимо е. Обаче нека погледнем ситуацията - дете с поведенчески проблеми, чиито родители се правят, че не виждат: агресивно, тревожно, хиперактивно и т.н. Няма система в България за изискване на НЕЗАБАВНА КОНСУЛТАЦИЯ психолог, невролог, психиатър и последваща терапия. Ето затова работещите с деца изтърват нервите си - не подкрепям това! Но отбелязвам отново, че от детски ясли до гимназии проблемът е един и същ - липса на ранна диагностика и терапия. Второ - личните лекари също НЕ ОТКРИВАТ И НЕ СЪДЕЙСТВАТ за ранното диагностициране на различните отклонения у децата. В Германия всяко дете преминава веднъж годишно ПЪЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ПРИ РАЗЛИЧНИ СПЕЦИАЛИСТИ: зрение, слух, физическо и психическо развитие, ниво на умствено развитие. И следват ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ терапии при отклонения!