Коментар: Кръгал ironski,кръгал!!!!

Коментар: благодаря balkhara;,каза нещо с малко думи което исках да обесня.В ръцете на прокуратура винаги можеш от невинен ,да станеш виновен.По него време само това ни трябваше..

Коментар: споменаха в ББС ,и добре е че англичанката не ми е запомнила името,че нямаше да ме оставят на мира.За друг колега също писаха в медийте че е плувал с индиец на гърба..Той обаче не е интаресен защото не е г-н Петров..А бе карай.Искам само истината да не се изопачава..Това е..

Коментар: другите.Не искахме да бъдем герой,не искаме и сега.Награди да получава кой каквито си иска.Просто не изопачавйте истината. Шефа...туй пък което каза г-н Петров..цитирам Организирах групичка за спасяване ,и понеже съм стариши офицер хората се подчиниха безусловно и т.н....А бе в ония момент момент,милите ли че който и да е му е пукало Петров старши офицер ли или какъвто и да е ??Смешно е да се твърди че някой са бил подчинил на който и да е защото бил офицер..ха,ха,ха..Ти бягай да спасяваш живота си пък знаете ли накой колко пука какъв в Петров.НА това се посмях от сърце. За дефектите на плотовете;Не съм казал че имат дефект.Над спасителния плот има механизъмм за автоматично откопчаване който заяде в този момент.Следваштия контракт който изкарах бях на Коста Серена(абсулютен близнак на конкордия),и замерихме всички оси на куките на спасителните плотова.Може би аз не съм се изразил правилно с думата дефект,но тия оси бяха направени прекалено прицизнно, и нормално ако дръпнеш важето се откопчават,но ако са под напрежение(както се случи с нас),защото ние не слязахме с плота,ние търкаляхме по борда буквално като топка и всичко стана някакъв ужас. Петров се беше качил 2 седмици преди случката,за първи път в компанията(механик е станал по други компании преди),и по същество работния му ден минава в машинно отделение.Колко човека си мислите са го познавали?Ще ви кажа ..не повече от 40-50,предимно машинисти.Аз съм в Коста от 11 години и съм 1-вия българин техник качил се там заедно с един Хладилен тх. и работата ми е из целия кораб,познавам всички и всички ме познават,имат респект и към мен защото и аз съм на ръководна позиция,и пак от 27 човека в плота за който отговарям само 4 се усмелиха да дойдат с мен и да натоварим 1-во хората по лодките.Другите крещаха и се молеха да се върнем че да напуснем кораба.Обаче г-н Петров го организаира..ЯКООО...А бе не ми се пише и не ми се връща вече в онзи момент защото не ми е приятно.Никой не написа нищо за другите ,въпреки че за мен

Коментар: Много се зарадвах на въпросите на realist;и ще се опитам збитичко да отговоря. Защо не говорехме.Писал съм и преди ,че докато бяхме в Grosseto,и всичко още беше прясно и още вървяха първите разследвания,в българската преса се писаха такива небивалици,че найстина ни стана напечено.Не си мислете ,че в такива случай италянската прокуратура не следи всяка една дума и не пидърпава този за който става въпрос за разпити и т.н.В него момент беше толкова тягостно,че всеки искаше да се прибере в къщи,и най малко му е трябвало да се занимава с прокуратурата.Понеже на г-нПетров му е по голяма устата от колкото трябва ,излезе и статията в Стандарт мисля че беше (Механикът Петър Петров дръпна шалтера на Титаник 2).ако на Пешо изживяването като герой е комплекс някакъв,ние искахме да се върнем по терлички без никой да разбере,защото в БГ преса ако кажеш каквото и да е било ,излиза такова дето сам се чудиш това кой го е казал.Имаме деца,и заради тъпи журналистически въпроси и към тях 6 годишното ми дете реве като разбере ,че отивам на кораба,сякаш отивам без да се върна никога. Защо се съмнявам ли.Писах и казах вече.Косгарда не даваше на нито една лодка да се върне до кораба обратно.ТОВА ГО ВИДЯХ СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ ОЧИ..Няма кой да ме убеди ,че не е така.Аз бях от обратния борд,и за нас беше много по страшно.Да си спасител на лодката която обикаля,добре,ами тия който останахме на потъващия кораб ии не знаехме вобще ще можем ли да се доберем до каквото и да е спасително средство или просто ще си потънем с кораба..И ние можехме да се натоварим в първата пред очите ни лодка и аее...Ама останхме да натоварим пасажерите първо защото е наш дълг,а после каквото стане с нас.Никой по това време не знаеше че кораба няма да потъне на цяло.Аз лично вече си представях как кораба потъва и ме засмуква,и затова си превързах и още една жилетла през крака..явно в съм си мислил че ще ме спаси,.. Как ви се струва това чувство???На лодката ..ок..ако мога ще помогна ,ако не бия си шута и ко ме интесуват