Коментар: "Хиперактивността се счита за генетично предавано състояние. В 90 % от примерите, поне при единия от родителите е имало такова разстройство и по – често това е бащата. Всъщност, хиперактивността се проявява най – вече при момчетата – в 75 % от случаите. Обикновено състоянието се засича след 3 – 4 годишна възраст и най – вече, около 7 - 8 години, когато детето започва да ходи на училище и бързо се улавя, че има проблем с концентрацията и социализирането." Цитат в превод от международно изследване.... ама на ви гвоздеи сега...

Коментар: Хах, за гвоздеи няма да говоря, лично съм се занимавала с изследване и проучване на хиперактивни деца. И ако искате да се изказвате подготвени, почетете малко. Колкото до правилния път, ще Ви кажа. Има си така наречени програми, които се изготвят от психиатър, а педагог работи с детето по тези програми. Приемат се и медикаменти за развитие на съсредоточеност и реч. Ама вие явно не сте се сблъсквали с проблема, а само сте чели от тук от там, и вече сте решили, че сте много компетентни. Е, аз съм се сблъсквала, в реалността, с такива деца, с проблемите им и с развитието в бъдеще. Така че, навременната намеса на специалисти е изключително важна. И веднага се съгласявам с НИНА, за съжаление обществото ни не е готово да се бори с този проблем. Мога да пиша още, много, много, но не виждам смисъл, след като и без това коментарите Ви са безпочвени. Съжалявам, че културата относно психичното ни равновесие е толкова бедна и вечно се срамуваме да се борим с проблемите си.

Коментар: Хм, не мога да се съглася с изказването, че хиперактивността се отключва с ваксините. Дори смея да твърдя, че е наследствен проблем, който за жалост рядко се осъзнава на време. Формира се още по време на бременност и има много фактори, които могат да повлияят съответно за развитието или неразвитието на проблема. Само че, както винаги, сме неподготвени за предстоящите проблеми на поколенията и не търсим достатъчно информация и помощ. Има много материал по въпроса, много специалисти са го изследвали, но ние все бягаме ли бягаме. И наистина до никъде няма да я докараме така. Докато не осъзнаем, че с нехайството си вредим не само на себе си.... жалко за детето. Дано се намери някой, който да убеди родителите да направят правилния избор за бъдещето му...

Коментар: За жалост много малко родители приемат на сериозно състоянието на детето си като "хиперактивно" и често го свеждат само до "палаво" и "енергично" дете. Хиперактивните деца наистина имат нужда от помощ и е много важно тя да бъде подадена на време. Ама ние тука нали сме свикнали все да си крием проблемите, че какво ще кажат хората, и затова често изтърваме положението. Моя личен съвет е, обръщайте внимание на децата си и когато някой ви съобщи наблюденията си, не ги приемайте веднага като злоба и критика, а се замислете, че детето ви вероятно наистина има проблем.

Коментар: Едно време и ние се ваксинирахме, веднъж, или два пъти, не помня. Но помня, че нямаше голям ефект, така или иначе си настивахме, и решихме, че няма файда да се дават пари и да се пълним излишно с вируси...