Коментар: Уважаеми г-н Кмете, Колеги, Моето обръщение към Вас по повод скулптурното произведение на Веселин Костадинов, не би могло да Ви ангажира, но се надявам, че ще отчетете скромното ми мнение на изкуствовед, който повече от тридесет години живя и работи между Вас. Не бих се ангажирала, ако нямах тази позиция и ако, не съм запозната със ситуацията и с проблемите на изкуството във Варна. Само няколко месеца ме делят от времето в което напуснах града по обясними за Вас причини. Направих това с голяма болка и разочарование, в последните години на кариерата и живота си, защото нямах друга алтернатива. Все пак, за да Ви пиша, причината е, че бях свидетел на създаването на станалата прословута вече “Варненска Венера” на В. Костадинов. Скулптурата беше представена като принт в последната Обща изложба на СБХ-Варна през м. октомври 2009 г. която се откри в ГХГ под название “Градът Варна. От вчера до утре”. През това лятото разбрах, че оригиналното произведение от мрамор е откупено от “Планекс” Холдинг и е дарено е на града. Видях го поставено като градинска пластика пред х-л “Черно море”. Още тогава се говореше, че мястото е спорно. Но какво беше изумлението ми сега, когато станах свидетел на поредното публично и медийно охулване на скулптурата и на нейния автор близо година по-късно. Случайно попаднах на предаването “Господари на ефира”, в което проблема за мястото на “Варненската Венера” в градската среда се превърна в “динена кора”, на която се изпързаляха и качествата на произведението, и неговия автор. И не само те, но и Кмета, и спонсора и всички хора, които не са на това мнение. Мога да потвърдя, че това не е изолиран случай и, че той не е първи за автора. Цяла негова изложба през 90-те години ( 1997г.) намираща се в Морската градина на Варна беше вандалски унищожена. Но мисля, че това, на което сега ставаме свидетели не касае само автора и другите потърпевши, то касае професионалната етика, касае човешките отношения, касае морала ни. Мисля, че охулването на ед

Коментар: Мога да потвърдя, че това не е изолиран случай и, че той не е първи за автора. Цяла негова изложба през 90-те години ( 1997г.) намираща се в Морската градина на Варна беше вандалски унищожена. Но мисля, че това, на което сега ставаме свидетели не касае само автора и другите потърпевши, то касае професионалната етика, касае човешките отношения, касае морала ни. Мисля, че охулването на една творба и на нейния създател е равносилно на дискриминация, равносилно е това да те унижават и посегнат на достойнството ти, за това, че си родил /създал дете/произведение не на мястото, на което някои хората биха желали да бъде това. Подобни публични акции на линч са несъвместими с човешките права, а когато това се прави от хора на изкуството е равносилно на самоунищожение, а не на градивност, на културен растеж. Всеки що годе грамотен човек вижда достойнствата на издяланата от бял мрамор скулптурна фигура на Веселин Костадинов. Все едно дали те отговарят на неговия естетически вкус или не, това несъмнено е произведение, което се вписва в пейзажа ни не по зле от други недомислени и въобще ненаправени от професионалисти паметници, които ние демократично настроените граждани на Варна приехме заради мемориалната им мисия. Посегателството върху изкуството, е посегателство върху човека и то напомня в най-близък план за едни черни времена на 40-те и 50-те години на ХХв. когато много творци и произведения погинаха по политически причини. А сега, защо става това? Изкуството принадлежи на духовния мир, то е култура, а хората които правят изкуство и го преценяват, трябва с отношението си да подкрепят хората, които ценят изкуството. Не знам защо, но ми се струва, че този случай е показателен за кризата в човешките отношения, която руши и професионалните. И още, може би този случай, ще бъде един лош пример за всички, които подкрепят изкуството, те ще могат да очакват назидание за щедростта си и за професионалния си вкус. Моля Ви, помислете за последствията и върху истината, че когато

Коментар: Уважаеми г-н Кмете, Колеги, Моето обръщение към Вас по повод скулптурното произведение на Веселин Костадинов, не би могло да Ви ангажира, но се надявам, че ще отчетете скромното ми мнение на изкуствовед, който повече от тридесет години живя и работи между Вас. Не бих се ангажирала, ако нямах тази позиция и ако, не съм запозната със ситуацията и с проблемите на изкуството във Варна. Само няколко месеца ме делят от времето в което напуснах града по обясними за Вас причини. Направих това с голяма болка и разочарование, в последните години на кариерата и живота си, защото нямах друга алтернатива. Все пак, за да Ви пиша, причината е, че бях свидетел на създаването на станалата прословута вече “Варненска Венера” на В. Костадинов. Скулптурата беше представена като принт в последната Обща изложба на СБХ-Варна през м. октомври 2009 г. която се откри в ГХГ под название “Градът Варна. От вчера до утре”. През това лятото разбрах, че оригиналното произведение от мрамор е откупено от “Планекс” Холдинг и е дарено е на града. Видях го поставено като градинска пластика пред х-л “Черно море”. Още тогава се говореше, че мястото е спорно. Но какво беше изумлението ми сега, когато станах свидетел на поредното публично и медийно охулване на скулптурата и на нейния автор близо година по-късно. Случайно попаднах на предаването “Господари на ефира”, в което проблема за мястото на “Варненската Венера” в градската среда се превърна в “динена кора”, на която се изпързаляха и качествата на произведението, и неговия автор. И не само те, но и Кмета, и спонсора и всички хора, които не са на това мнение. Мога да потвърдя, че това не е изолиран случай и, че той не е първи за автора. Цяла негова изложба през 90-те години ( 1997г.) намираща се в Морската градина на Варна беше вандалски унищожена. Но мисля, че това, на което сега ставаме свидетели не касае само автора и другите потърпевши, то касае професионалната етика, касае човешките отношения, касае морала ни. Мисля, че охулването на ед

Коментар: Проверка на www.briz15.com показа обаче, че сравнително малко хора оприличават въпросната гънка в роклята й на фалoс. Всички запитани бяха категорични, че в творбата на автора Веселин Костадинов, няма намек за два пола. „Това е просто връв, с която е вързана плащеницата на Венера.”, убедени са жителите на града.

Коментар: Венера става. Има май хора дето предпочитат да им задигнат един манекен от някоя витрина и да го боядисат в бяло, а след това да му опънат един чаршаф. И тогава ще кажата, а наистина е много изяшна.