Влагомери предупреждават за износена настилка
Само допреди 10 г. китайците се чудеха как да асфалтират по традиционните технологии, които още не им бяха познати, а в момента вече са едни от големите производители на строителна техника за специални тънки настилки. Тънки настилки запечатват асфалтовия път при напукване, предпазват го от въздействието на водата, което би довело да разрушаване на пътя. Това констатира Росен Колелиев по време на посещението си в един завод, който произвежда машини за нови технологии по асфалтовите работи и за зимна поддръжка на пътищата. Неговата лаборатория била обзаведена като истински научноизследователски център. Питах в завода как става при тях реализацията на новите технологии, тъй като обикновено те са по-скъпи, разказва инж. Колелиев. Те нагледно са му показали икономическата обосновка. В Китай са приели държавен норматив, по който, след като една настилка покаже по-голяма влажност от нормалната, веднага се препоръчва направата на тънка повърхностна обработка. Така се запечатва пътната настилка и се предотвратява проникването на вода и по-нататъшното й разрушаване. Нещо, което у нас изобщо не се прави, споделя експертът по пътно строителство. Преди 4-5 г. той бил във Франция и разговарял със Секмер, създателя на тази нова технология в поддръжката на пътищата. Тогава инж. Колелиев се е опитал да я приложи у нас, но нищо не станало, защото не получил възлагане. В същото време китайците не само че са успели да я внедрят, ами вече са и производители на машините на Секмер и ще ги внасят в Европа.
Държава и бизнес
Заводът, който посетил инж. Колелиев, бил нагледен пример как постигнатият голям ръст може да се дължи на отношението на държавата към бизнеса. Производствените сгради се намират в индустриална зона, специално обособена от правителството, която разполага с всички комуникации, нещо повече - за 10 г. напред са регламентирани наемът на земята, цената на тока, на газа и т.н. Влязъл там, можеш спокойно да правиш бизнес план и да работиш, без да се притесняваш от някакви регулатори, от чужди оператори на тока, от спиране на газа и т.н., които ще те спънат, казва инж. Колелиев.
След това той и групата с него били поканени от правителството на западната провинция Съчуан с главен град Ченк Ду, с 90 млн. население и територия колкото Франция. Там домакините поели всичките им разноски и в продължение на 3 дни им организирали срещи и с бизнеса, както и посещение на най-известните забележителности в района (например до мястото, където отглеждат панди). По този начин местната власт се опитвала да привлече чуждестранни партньори и потенциални туристи. „Това е по програма на китайското правителство, според която всяка провинция, с изключение на Пекин и Шанхай, има право да покани външни бизнесмени на разноски на правителството, за да ги запознае с местния бизнес, да създаде нови делови контакти и да се опитат да работят заедно. Ето така, съчетавайки предимствата на няколко строя, те успяват да вървят напред", казва Колелиев.
Ново чудо - порьозен асфалт
За съжаление, те ми показаха и технология, за която у нас все още дори не се говори. Например порьозният асфалт, продължава пътният строител. Става дума за настилка, която бързо отвежда дъждовната вода, тъй като попива в шуплите. Под тях има плътна повърхност, по която тя бързо се отцежда в двете страни. По този начин се елиминира опасността от пътни произшествия заради дъжда. Показали му техника, на която отначало се позачудил, въпреки че има претенции да познава новостите в пътното строителство. Това била машина за чистене на същия този порьозен асфалт.
Дървените глави
Друга, също масово прилагана нова технология, която видял по време на посещението си в Китай, бил т.нар. гумен асфалт, който се произвежда частично от рециклирани стари автомобилни гуми. „У нас за него се говори още от 80-те години, като възможност за решаване на екологичния проблем с трупащите се гуми. А досега - абсолютно нищо! Ние само говорим, ядосва се шефът на секция "Инженерна инфраструктура" към КСБ. Ето, последни останахме сред балканските страни по внедряване на полимерно модифицирания асфалт, за който отдавна, тръбя включително и чрез в. „Черно море". Сега пък друга голяма трудност, не успяхме да се преборим с "дървените глави" за внедряването на рециклирания (фрезован) асфалт. В цял свят той се използва при производството на нов асфалт. Внесъл съм такава инсталация, имам и технологията, призната в света, обаче у нас бюрократите казват: Нямаме такава спецификация, и край! Не може да се докаже, че това нещо може да се случи. Виждате докъде сме я докарали!"
Опит за полет
Сега в качеството му на председател на секция „Инженерна инфрасруктура" към Камарата на строителите в България инж. Колелиев е решил заедно с колегите си да се опита да помогне на администрацията да вземе правилните решения по отношение на новите технологии, в които е единственото спасение. „Ние като специалисти трябва да си кажем думата, а оттам нататък политиците да решават", допълни той. Според него онова, което реално може да се направи, е прилагането на тънките повърхностни обработки за запечатване на асфалта. У нас и без китайските апарати за измерване на овлажняването може да мине менижмънтът на пътната настилка, т.е. системата на проверки. Достатъчно е да се погледне състоянието на асфалтовите ни пътища. Но това трябва да се прави системно. Сега, както са напукани, още след първите зимни валежи ще се отворят дупки. Такова нещо като дупки на пътя в Китай изобщо не е познато, уверява инж. Колелиев. Имало запитване от браншовата камара „Пътища" какво ще стане, ако китайски фирми дойдат да работят у нас? Немалко от тях вече работят в Европа, в Молдова правят магистрала. Според него от китайците можем много да научим. Първо, защото там производителността на труда била 4 пъти по-висока от нашата. Другото, което особено го впечатлило, било стриктното спазване на всички фази на цялостното изграждане на пътя. Той не си спомня откога не са му давали обект, който да включва и залесяване на някакъв участък. А в Китай задължително ще видите всички откоси залесени и станали цели гори от дървета, подпрени със стойки от бамбукови пръти. Във връзка с това всички разсадници, които са създадени у нас, просто не се използват за пътищата.
Освен че са екологични, новите технологии (тънки настилки, рециклиран асфалт и т.н.) са и икономични. Ако вкараме науката в пътищата, бихме могли да спестим средства и най-после да ликвидираме този прословут проблем с дупките. А в момента нищо не се прави, заключи инж. Колелиев.