Изследването е било направено върху мишки, в които са били инжектирани ракови клетки на яйчници. Учените откриват, че болните клетки са чувствителни към лечебните свойства на витамина. Нормалните клетки остават незасегнати. От всичко това, те правят заключение, че витамин С влияе само върху клетките, засегнати от рака, без да уврежда здравите. Доказано е, че човешкото тяло бързо разгражда витамина, когато се приема през устата. Затова специалистите казват, че когато се приема венозно, той се абсорбира в тялото и може дори да убива раковите клетки. Тестове са направени и при хора в напреднала фаза на болестта. Установява се, че добавянето на витамин С към химиотерапията значително намалява страничните ефекти от лечението.
Всъщност витамин С се използва отдавна като алтернативно лечение на раковите заболявания. Още през 1970 година химикът Лайнъс Полинг съобщи, че когато витамина се прилага интравенозно е ефективен при лечението на рак.
Изследователите са категорични, че има нарастващ интерес към използването на витамин С от онколози. Необходими са допълнителни проучвания, преди да се установи със сигурност каква е ползата от високите дози на витамина и как влияе тя върху пациентите. Въпреки това фармацевтичните компании няма да подкрепят подобни проучвания, тъй като те не могат да патентоват витамините. Това се смята и като основна пречка пред използването на този сравнително евтин метод за лечение на ракови заболявания.