За последните 10 години между 250 и 300 000 българчета до 17 години са напуснали образователната система по едни или други причини, показват официалните статистически данни. Тези тенденции и конкретни мерки за преодоляване на проблемите около младежката заетост на българския пазар на труда са обсъдили представители на Европейския младежки форум, младежки организации у нас, социални партньори и млади предприемачи на втора поред конференция в Информационното бюро на Европейския парламент в София, съобщиха за БТА от бюрото.

Прилагането на мерките по европейската инициатива „Гаранция за младежта” включват няколко ключови фактора: борба срещу ранното отпадане от училище; по-лесно получаване на първа работа след напускане на образователната система; привеждане на образователната система от теорията към практиката; срещи между безработни младежи и реалния бизнес и други.

„Ако искате промяна - вие бъдете промяната”

Това послание на Европейския парламент към младите хора, е било в основата и на разискванията в София. В противовес на многото рационални предложения на конференцията стоят обаче и много реални и тревожни цифри, са констатирали участниците в проявата.

По данни на НСИ - от около 750 000 учащи се в системата на средното образование - близо 18 000 са напуснали обучението си през 2012 г., като това е най-ниската цифра на ученици, напуснали образованието си през последните 10-12 години.

През 2003 г. и 2004 г. например броят на напусналите средното си образование българчета е най-висок и надхвърля по 31 000, а през следващите години до днес варира между 20 000 и 30 000. По най-груби данни за последните 10-12 години между 250 000 и 300 000 българчета до 17 години са напуснали образователната система у нас по едни или други причини. Висока е и безработицата сред младите българи на възраст 15-24 години - през 2012 г. тя е била около 65 000 души.

Налице е също тотално обръщане на пирамидата на възрастовата структура на населението у нас за последните няколко десетилетия. Докато преди 40 години основата на пирамидата са били младите хора - сега ситуацията е точно обратната и преобладават хората на пенсионна възраст за сметка на младите българи. Според представителни данни на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи - през 1970 г. при население от 8,5 млн. души - българчетата до 17-годишна възраст са били около 27,5 на сто или около 2,3 милиона.

През 2012 г. българчетата до 17 години (при 7,2 млн. души население) вече са около 16 на сто или 1,1 милиона. Тоест, за последните 40 години броят на младите българи се е стопил с повече от 1 милион.

За сметка на това са се увеличили българите на възраст над 65 години - през 1970 г. те са били 9,7 на сто (при 8,5 млн. население) или около 800 000, а през 2012 г. - те са близо 19 на сто от населението на страната или около 1,4 милиона пенсионери. За сравнение - малка Ирландия, която през последните години стабилизира икономиката си - през 2002 г. е била едва 3,8 милиона, а днес вече надхвърля 4,5 милиона души.

„Гаранция за младежта” - в Европа и у нас

Правителството прие Национален план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта, разработен в изпълнение на Препоръка на Съвета на ЕС. С нея Съветът препоръчва на държавите членки да гарантират, че всички млади хора на възраст под 25 г. ще получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование.

Гаранцията ще се прилага поетапно. На младежите, регистрирани в бюрата по труда, предложение ще бъде отправяно до края на четвъртия месец от регистрацията им. Младежите, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда, ще бъдат информирани за услугите, които могат да ползват след регистрация в бюрата по труда в срок до един месец след тяхното идентифициране.

През 2014 г. с приоритет ще се финансира обучение и заетост на младежите до 24 г. включително с основно и по-ниско образование (преждевременно напуснали образователната система), чиято регистрация в бюрата по труда е с продължителност до четири месеца. За младежите с висше и средно образование с продължителност на регистрацията в бюрата по труда до четири месеца ще се финансира започването на първа работа (стажуване).

Конкретни мерки за преодоляване на младежката безработица вече на практика са приложени във Финландия и Австрия - там 83%от търсещите работа младежи са получили успешна оферта в рамките на три месеца, след като са се регистрирали като безработни.

Общите разходи за създаването на схеми за гаранция за младежта в еврозоната възлизат на 21 млрд. евро годишно. Всяка година в ЕС около 5,5 милиона са младите безработни на възраст до 24 години, а в някои страни като Испания и Гърция техният брой надхвърля 50 на сто.

По данни на Евростат младите хора, които не работят, не учат и не се обучават, струват на ЕС около 153 млрд. евро годишно, т.е. бездействието струва много повече на европейците, отколкото грижите по намирането и осигуряване на работа на младите хора.