М.П. - Все по-важно става какво слагаме на трапeзaта си. Когато започнахме да си правим и хляб от лимец в римски пещи, започнахме да търсим и възможност да се храним с максимално изчистена, натурална храна. Така стигнахме до това да обикаляме България, да търсим малки производители, които предлагат уникални продукти. Много от тях са буквално на недостъпни места. Споделяхме с приятели за нашите открития и някак си постепенно се роди идеята да дадем възможност на повече варненци да опитат от тези чисти и автентични храни.
Г.П. - Още повече, че малките производители не са допускани до големите вериги, поради изисквания, които ги възпрепятстват. Задължително условие, което си поставихме, е продуктите да са изчистени максимално от консерванти, оцветители, овкусители и хидрогенизирани мазнини. Желанието ни е да можем да гарантираме, че това е така, затова правим и лабораторни изследвания. Случвало се е резултатите да са съвсем различни от думите на производителя, но, разбира се, ние не започваме взаимоотношения с хора, които, освен некоректни, не схващат цялата ни идея.
- Какви български производители са намерили място във вашето магазинче?
М.П: - Мандра "Равногор" - те работят изключително и само с краве мляко - продуктите са им чисти, без никакви примеси. Интересното за тази мандра е, че произвежда няколко пикантни вида кашкавал - с боровинки, с орехи, с подправки. Доколкото аз знам, друга мандра в България не произвежда подобен продукт, а още повече – да е чист и без добавки. Това е и най- високо разположеното млекопреработвателно предприятие в България – на 1400 м надморска височина в Родопа планина. Скоро ще предложат и сирена с босилеково песто, а също и кисело мляко.
Г.П: - Според публикувана карта на НАСА за замърсеност на въздуха село Равногор е район с най- чист въздух в Европа, а когато професорът по мляко и млечни продукти д-р Йънг от Шотландия се запознава с природните условия за добиване и преработка на мляко в Равногор, казва: „Кравите тук не пасат трева, те пасат билки. Тези продукти не са храна, те са лекарство”.
М.П: - Да спомена продуктите на „Жика” - зад това име стои Живка Георгиева, която е един от най-старите технолози в България, а освен това е потомствена месарка. Нейният прадядо е създал известното "Воденско бабе". В село Воден, южната част на Родопите, те произвеждат колбаси изключително и само от животни, за които се грижат лично. Без замразени, вносни меса. Живка Георгиева е сред първите с разрешение от ЕС да произвежда български деликатеси по традиционни технологии, за запазването на които създават сдружение „Традиционни сурово-сушени местни продукти” за защита на българските традиционни месни храни. Ценното на нейните продуктите е, че са автентичен продукт – технологията е съхранена от времето на прадедите й и е с изпитано качество и вкус. Тя е съхранила рецептите на нашите традиционно сушени деликатеси. С филе "Елена" печели първа награда на Белгийския кулинарен фестивал за традиционни продукти, в който участват производители от 95 страни. И всичко това е без химии.
Г.П: Още по-ценното е, че специално нейните продукти съхнат в Балкана, на дъбови пръчки, по стара традиция.
М.П: - „Попов” от Пловдив - неговите продукти също са от 100% месо с български произход - не добавя соеви продукти, МСМ, МОМ, оцветители, заместители на месо и стартерни култури.
Г.П: Имаме и прекрасни сокове, без никакви консерванти, оцветители, овкусители. Някои от тях са си направо лечебни. Например сокът от арония е прекрасен антиоксидант, предпазва от атеросклероза, сърдечно- съдови заболявания, намалява холестерола, високото кръвно налягане, укрепва имунитета, въобще има огромни ползи за организма.
- Вие ли откривате тези малки производители или те ви търсят?
М.П - Засега ние ги търсим, обикаляме България. Много е трудно да намериш добри български малки производители, които са успяли да се преборят с целия ужас на сертифицирането. Много от тях правят продукцията си повече от родолюбие, патриотизъм и желание да се запази автентичното, отколкото за печалба.
Г.П - Например г-н Сариев, който отглежда едно от последните стада каракачански овце в България. Или пък "Козле", които са съхранили рядката и вече застрашена дългокосместата карловска коза. От нея най-често се изработват прочутите кукерски костюми в Пиринския край.
Те са малък семеен бизнес около Банско, козите се хранят на пасищата и в обор през зимата, тогава им се дава основно сено - собствено производство, листни фуражи – върба, топола, дъб и зърно – царевица, овес, пшеница. През пасищния период козите се хранят с трева в подножието на Пирин планина и се подхранват с ечемик и царевица. Рецептата за сиренето им е чисто българска от козе мляко, без добавки.
М.П -Последният производител, който намерихме и даже още не сме вкарали в сайта, е от село Глава. Той предлага биволско сирене и мляко с типични закваски, без сухо мляко, протеини и растителни мазнинин. Истински 100% качествен продукт.
- Значи има продукти, които ги няма в сайта?
Г.П - За съжаление, все още не успяваме да добавим всичко. Но е малък процент. В магазина имаме някои интересни вина от малки колекции на винопроизводители. Скоро ще вкараме и продуктите на ферма „Омая” - малка ферма за агнешко и телешко месо в околията на Радомир. Породите за месо, които предлагат, са само български - ерефорд, сементал и кръстоска на местна порода с порода ангос. Известна тайна е, че много ферми използват изкуствени добавки за достигане на бързо израстване на животното, ферма „Омая” не използва хормони, продуктите им са натурални, без добавени консерванти.
- Различен ли е като личност, като човек, малкият производител?
М.П - Да, аз Ви казах, те са повече патриоти, някои от тях - патриоти на ръба. На ръба на закона, на ръба на силите си, на ръба на желанието си. И само родолюбието и вярата, че чистата, автентична храна е пътят, които искат да извървят, само тя е нещото, което им дава сила и воля да продължат. Човечни хора са, казано по нашенски - добряги.
Г.П. – Например, производителят на сладка и консерви, които предлагаме, има много човешка и благородна практика. Той работи с няколко семейства - производители на малини, ягоди, пипер и т.н., като първо ги финансира, а после гарантира изкупуване на продукцията. Така помага на много семейства да се изхранват, без да бъдат притиснати. Рецептите на консервите и сладката е събирал от цяла България и са уникално вкусни.
- Магазинчето Ви се намира в к.к. „Св. Св. Константин и Елена” и в този смисъл обмисляте ли да отворите магазин в по- централната част на Варна?
М.П: - Засега преодоляваме отдалечеността от част от клиентите с предлагането на доставка на продукти от каталога на Закускария.бг до адрес във Варна – онлайн или по телефона.
Имаме специализиран автомобил с хладилен агрегат, гарантиращ запазването на хранителните продукти, без да се влияят от околната температура. Доставяме всеки ден от 13 до 20:00 часа в удобно време. При възможност, доставяме и непосредствено след поръчката на клиента. По-често на място идват новите клиенти, тук ги посрещаме с плата за дегустация на сирена и колбаси. Имат възможност да видят чудесния избор от вина и живо пиво. В последствие, за улеснение, пазаруват онлайн или чрез поръчка по телефона.
- Трудно ли е за малкия производител на натурални продукти в България?
М.П. - Като цяло малкият производител в България среща огромни трудности. Тези, които са успяли да преминат през машината, са малцина. Изискват се прекалено големи усилия, а тяхната продукция е малка. Най-често работят на местно ниво, така уникалните продукции, които предлагат, остават достояние за малцина. Дори и тези, които са имали волята, късмета и желанието да узаконят дейностите си, да излязат на светло, се сблъскат с невъзможността тяхната продукция да бъде допусната и да се популяризира в хранителните вериги. Тази тема е огромна.
- Защо да изберем малкия производител и ще успее ли той да оцелее?
Г.П. - Трябва да подкрепяме малките производители, които могат да ни предложат хубава, естествена, качествена храна. Които се опитват да съхранят българската традиция, да използват разумно, без пестициди прекрасната ни земя. Които не добавят замразени, стари меса, безброй Е-та, суха кръв, мляко и кой знае какви химии. Вярно е, че подобна продукция е по-скъпа, но всички сме наясно, че големите усилия, времето, вниманието имат и по-висока стойност.
М.П - За да оцелее, със сигурност има нужда от промяна на политиката в държавата ни. В България е забранено в населените места да се отглежда голям брой животни. Например в Германия, Австрия, Швеция няма проблем да отглеждаш повече добитък в непосредствена близост до дома си. Буквално до дома си, защото отваряш една, две врати от вкъщи и се озоваваш в обора. Продукцията, направена в същите тези малки домове, ще видите да се продава в най-скъпите деликатесни магазини в Мюнхен. В България, разбирате, това е невъзможно.
Г.П - В развитите страни в Европа малкият производител не е подложен на същите изисквания към храните, каквото има и за заводите. Това е още една причина българският производител да не може да се справи. Лошата търговска политика води до успешен внос и на по-лошата продукция от същите тези страни. Нищо чудно, че толкова хора боледуват от болести в ранна възраст.
- Имате ли любим продукт в магазин „Закускария“?
Г.П: -Любимият ми продукт е кашкавалът от каракачанска овца. Това е наистина уникален български продукт по стара родопска рецепта от 100 % прясно овче мляко на застрашената от изчезване каракачанска овца. Те, за разлика от другите овце, дават много по-малко мляко, но пък маслеността му е висока - 13%. Отглеждат се в Родопите на 1600 м над морското равнище. Преди 1912 година породата е зимувала в Беломорието. Тази особеност е заложена в гена на каракачанската овца и преходът от двадесетина километра от село Борино до Кастраклийските поляни е нищо. Кашкавалът зрее поне 1 година. Произвежда се ръчно.
М.П. - Много е трудно да избереш един или два продукта. Всеки един от тях е различен и носи своята индивидуалност на мястото, на което са пасяли животните или расли растенията, начина на производството им. Общо все пак има и това е любовта и желанието, с което тези малки български производители създават нещата си.