Какво се случва с въпросния мегаватчас?
Преди 2 години "24 часа" за пръв път извади пред обществото цените по цялата верига – от производството до дома на българина. Тогава разликата между цената на „Козлодуй” и тази на домакинството беше 293%. Но какво стана за две години, че тази пропаст се увеличи?
Първо – цената на „Козлодуй” е намалена – от 45,79 лв. през 2010 г. на 44,21 лв. днес. Въпреки твърденията, че тя продава еленергията си за износ, истината е, че за регулирания пазар дава 60% от производството си, и то на цена под себестойност.
А средната крайна цена при контакта се увеличи от 134,33 лв. на въпросните 158,78 лв., или с 18,20% (всички данни са от ДКЕВР, която единствена може да каже каква е средната цена на производителите, тъй като определя за всяка централа две цени - за електроенергия и за разполагаемост - б. р.)
Най-хубавият вариант за средностатистическия българин е да плаща само за цената на „Козлодуй”. Или за да не се стига до крайности – да се включи в микса и цената от най-евтината въглищна централа ТЕЦ „Марица-изток 2”.
Само че при това положение ще бъде разорена индустрията или пък много скъпият ток, който ще остане за тях, ще влезе в цените на продуктите, които произвеждат, и пак ще ги плащат всички българи.
Кои централи и на какви цени влизат в цената на тока за бита – тъй наречения микс на НЕК? ДКЕВР определя всяка година квоти от електроенергия, която централите са задължени да предоставят за регулирания пазар. Количествата, които са извън тези квоти, всяка централа може да ги продава на свободния пазар.
В микса от енергии, който идва до контакта ни, влиза токът на ТЕЦ „Марица-изток 2”, който е с цена от 66,81 лв. за мегаватчас.
За 2 години той е поскъпнал с 6,45%, тъй като централата се модернизира. АЕЦ и държавната тец са двете централи, на които се крепи цената на еленергията в страната.
Към тях се прибавя токът на ТЕЦ „Варна”, който струва 102,03 лв. за мегаватчас, или увеличението при него за две години е над 26%. В него влизат и енергиите на още тецове – „Бобов дол” със 103,64 лв. за мегаватчас, ТЕЦ „Марица 3” – Димитровград – с 104,64 лв. за мегаватчас.
В микса влизат и едни количества златен ток – на заводските централи и на топлофикациите. Заводските тецове продават електроенергията си на цена от 161,95 лв. лв. за мвтч. А топлофикациите - за 178,29 лв. На всичкото отгоре към тяхната цена се плаща и такса за висококомбинирано производство, това е една от неразбираемите за хората добавки във фактурата за ток.
Към микса е включен и токът от вецовете. ВЕЦ над 10 мегавата са с цена от 100,94 лв. за мвтч. Големите държавни вецове продават еленергията си за бита за 77,39 лв. и са третият евтин източник на електроенергия.
И най-накрая към микса, който идва до дома ни, се прибавят и най-скъпите енергии.
Първата е на двата американски теца – „Марица-изток 1” и „Марица-изток 3”, чийто ток НЕК е задължен да изкупува по дългосрочни договори, сключени през 2001 г. по време на правителството на Иван Костов.
Цената им е търговска тайна.
Втората е енергията от възобновяеми източници – ветрогенераторни и фотоволтаични паркове, която електроразпределителните дружества и НЕК са задължени по закон да купуват.
Какво е направила ДКЕВР, за да не взривят те цената на тока, който идва до нас?
Отрязала е върха на цените им и в микса те влизат с еднаква стойност - 90,42 лв. за мегаватчас. Тази цена е направена като среднопретеглена между тези на тецове и вецове.
Централите продават тока си на Националната електрическа компания, а ДКЕВР определя цената на микса за регулирания пазар. Сега тя е 79,18 лв. за мегаватчас. Преди две години беше 70,92 лв.
Отрязаният връх от цените на „Мариците” и на зелената енергия е пресметнат като пари и е отделен в добавки. За двата теца - като добавка „невъзстановяеми разходи”, а втората е „зелена енергия”. Третата добавка е за високоефективно комбинирано производство, зад което се крие доплащане за тока, който произвеждат топлофикациите и заводските централи.
Трите добавки са накачени върху мрежата. Плащаме ги в раздела „разпределение” на сметките. Тъкмо той заедно с високите сметки за декември-януари взриви хората.
Ако обаче тези добавки отпаднат, те ще се върнат към цените на енергопроизводителите и ще вдигнат неимоверно сметките на домакинствата. Само преди няколко години зелената енергия се плащаше само от битовите потребители. Тъй като делът и в общото енергийно потребление на страната беше нищожен, тя не се усещаше. Дори когато бе отделена в добавка, стойността й беше 3,03 лв. за мегаватчас, а сега е 11,10 лв. за мегаватчас, или поскъпването е с 266,34%. За сравнение - в края на миналата година световните агенции информираха, че зелената добавка в Германия се вдига с 47% на 5,3 евроцента, тоест излиза, че у нас тя е по-висока.
Другата добавка - тази за високоефективно комбинирано производство, преди 2 г. беше 2,19 лв., а сега е 3,83 лв., или увеличението е 74,89%.
И третата за невъзстановяемите разходи е 3,38 лв. за мегаватчас.
Какво още има по мрежата?
На НЕК плащаме цена за обществена доставка. Тя е 1,32 лв. за мегаватчас.
На НЕК се плаща цена за пренос, която преди две години беше 9,64 лв., сега е 9,47 лв. за мегаватчас, или имаме намаление от 1,76%.
Електроенергийният системен оператор, който е все още дъщерно дружество на НЕК, получава парите за достъп до преносната мрежа. Цената през 2010 г. беше 8,89 лв., сега е 6,48 лв., или намалението е 27%.
Така дотук сметката е 113,44 лв. за мегаватчас. На тази цена пренесената по голямата мрежа електроенергия влиза в подстанциите и трафопостовете на електроразпределителните дружества.
На ЕРП-тата се плащат за разпределение и снабдяване 38,34 лв. за мегаватчас, показват изчисленията на ДКЕВР.
Така до контакта средната цена на електроенергията става 158,78 лв. Накрая и държавата си взема от потребители 20% ДДС и това прави вече 189,53 лв. за мегаватчас.
Откъде ще се реже, за да бъдат намалени цените от 1 април?
ДКЕВР в момента смята. Най-вероятно на пожар и при натиск от обществото това отново ще е от държавните централи и от държавните мрежи. От АЕЦ вече реагираха отрицателно на идеята да се увеличи квотата й за регулирания пазар. Възможно е да се извадят от регулирания пазар ТЕЦ „Бобов дол” и ТЕЦ „Брикел”, но техният дял в производството на еленергия не би се отразил сериозно на микса.
Зелената енергия и „Мариците” са обвързани с договори, така че намаляване на цената оттам може да стане само с преговори.
Идеята да се създаде фонд за зелена енергия, в който да влизат зелената добавка и пари от търгуването на квотите въглероден двуокис, е добра, само че с този фонд ще се компенсира присъединяването на нови зелени централи, така че едва ли ще се отрази на сегашната цена на електроенергията.