От всички площи, които подлежат на напояване, през 2000 г. са поливани едва 5,7% на сто от тях. Климатът в страната обаче непрекъснато се променя, става по-топъл и сух и ако искаме земеделие, трябва да увеличим драстично поливните площи, твърдят учените.
Само преди седмица еколозите признаха, че вместо с очакваните 2 градуса до 2020 г. температурата ще се вдигне почти двойно - с 4 градуса. Това ще намали реколтата от слънчоглед поне с 30%, изчисли проф. Веселин Александров от НИМХ. Неправителствените екологични организации вече предупредиха, че още сега есенниците могат да се окажат почти изгубенизаради изключително сухите лято и есен, както и необичайните студове през ноември. Тогава средната температура достигна 2,9 градуса, докато през миналата година надхвърли 10-те, твърди шефът на НИМХ доц. Георги Корчев. Догодина най-вероятно страната ни ще бъде изправена пред зърнена криза заради всички аномалии на времето, коментира и Борислав Сандов от “Коалиция за климата”. Според него по-сушав ноември от тазгодишния българската метеорология не помни.
През 2011 г. земеделците бяха изправени пред едно от най-сериозните изпитания, които природата им е поднасяла досега. Тютюневата реколта беше наполовина от обичайната. Сеитбата също беше много затруднена, защото три месеца не капна капка дъжд и земята беше прекалено суха, за да се оре, твърди проф. Александров. Фермерите масово чупеха скъпата техника заради коравата почва. Но промените в климата тепърва се ускоряват, отчитат учените.
Огромна част от Дунавската равнина и почти цялото Черноморие ще страдат от суша още през 2021 г. показва анализът на БАН. Според оптимистичния сценарий след 10 г. под 500 мм валежи ще падат годишно в района между Лом и Козлодуй, Оряхово и Никопол. В Североизточна България ще бъдат засегнати Тервел, Крушаре, Каварна и Шабла. Малко вода ще пълни резервоарите на Несебър и Поморие. В Югозападна България по-малко дъждове ще падат в Драгоман, Ковачевци, Кюстендил и общините в Струмската долина, както и в Софийското поле. Сред потенциално засегнатите от сушата ще са и земите около Пловдив, Пазарджик, Стамболийски и Съединение. Това автоматично означава, че повърхностните води, на които ние толкова много разчитаме, ще намалеят чувствително. След още 10 години - през 2035 г., количеството валежи по тези места ще спадне до 450 мм годишно и проблемът ще се изостри още повече. Все пак добрата новина според НИМХ е, че вода ще има достатъчно дори в изброените уязвими зони. Лошата е, че причината да не ни стига и в момента е липсата на инфраструктура и доброто й стопанисване.
Дъждът става мираж
Дъждовете ще стават все по-малко, но това не изключва катастрофалните наводнения, предупреждават учените от БАН. Те обаче изчислиха, че прясната вода, с която разполагаме заедно с Дунав, е 71 млрд. куб. м. Това означава, че на човек годишно се падат по 9419 кубика, като дългосрочният ресурс е над 5000 куб м. За последните тридесетина години прясната вода е намаляла с 4,5%, но както и да се промени климатът, ние очевидно ще разполагаме с достатъчно. Според прогнозите въпреки проблемите в отделните региони българите като цяло няма да изпитват т. нар. воден стрес. В Малта например в момента на човек се падат 100 кубика годишно, в Чехия - 1700, докато в Полша разполагат с по 20 000. Макар да имаме достатъчно вода, твърде много хора у нас - близо 600 000 българи, живеят на воден режим. Другото лято може да са и повече.
Сметищата виновни за сушата
Близо 10% от парниковите газове, които вдигат температурата и предизвикват сушата, се произвеждат от сметищата. Това твърди Михаил Стайнов, един от авторите на бъдещия национален план за мерки срещу промените в климата. Докато боклукът гние, отделя метан и тъкмо той се разлага и предизвиква затоплянето на климата. Ако обаче направим депата за отпадъци както трябва, този процент ще се намали. Които са изградени според европейските стандарти, улавят и изгарят метана, коментира екологът. Ако съумеем поне до 2015 година да разполагаме общо с 54 модерни депа, ще намалим почти 10 пъти количеството на парниковите газове. Освен че трябва да построим още 16 модерни депа, на поне 8 от най-големите в София, Варна, Бургас, Русе и др. ще трябва да изградим и инсталации, които не просто да изгарят метана, а да то използват като гориво в когенерации.
До края на века ставаме субтропик
До края на века температурата у нас ще се покачи и на практика в цяла България ще има субтропичен климат. Това съобщи за „Монитор” доц. Д-р Калинка Кузмова, агрометеоролог от Аграрния университет в Пловдив. Времето, което имаме сега в южната част на страната, вече силно наподобява картината в Северна Гърция. Съществуват неоспорими доказателства, че климатът се променя не само в глобален, но и в национален мащаб. В България доказателство за това са регистрираните температурни рекорди. Само през един от топлите дни през ноември бяха счупени девет температурни рекорда за най-високи стойности. Изобщо максималните показатели на термометъра вече не са характерни само за лятото, а става дума за всички сезони. Едновременно с това изключително
Нараства броят на природните бедствия – свлачища, дъждовни бури, градушки, наводнения и големи жеги. Само за последното десетилетие те са три-четири пъти повече, отколкото в средата на миналия век. За земеделието това означава, че трябва да се направи оценка на агроклиматичните ресурси на страната и ново райониране на земеделските култури. Необходима е промяна в сортовата структура. Трябва да се отглеждат ранни и ултраранни сортове. Това означава, че оптималният срок за сеитба на ранни пролетни култури, който сега е края на март – началото на април, трябва да се измести.
Ще трябва да сеем още през февруари, защото в края на март вече влагата е недостатъчна. Освен това икономически неизгодните за страната култури трябва да се заменят с нови, по-перспективни, включително и субтропични, които вече може да се отглеждат в Южна България. Неполивната царевица вече е икономически неизгодна. Перспективни за страната са сухоустойчивите видове като етеричномаслените култури. Трябва да се върнем към ръжта, захарното цвекло и памука, които са били традиционни за страната ни в миналото, препоръчва доц. Кузмова. За Южна България перспективни са смокините, кивито, райската ябълка, нара, дафиновия лист, хинапа и дори джинджифила. С тяхното отглеждане ще намалим вноса и ще се задоволи на първо време вътрешният пазар, пресмятат агроспециалистите. В Кърджали вече има засадени 1000 дръвчета маслини, които са от сортове, селекционирани в Испания и издържат на минус 20 градуса.
Без портокалови и бананови гори
Много е амбициозно да се очаква, че у нас ще виреят банани, портокали и мандарини, каза доц. Кузмова. Ако не стопираме затоплянето, тук ще се срещат растенията, които сега виждаме в Северна Гърция.
Топлият климат ще донесе радост на любителите градинари, защото дворовете ще се напълнят с всички красиви цветя, по които сега само въздишаме. Жасмин, бугенвилия и олеандър ще виреят навън, без да имат нужда от специални грижи. Освен това у нас ще дойдат и много лечебни растения, които сега са недостъпни по нашите ширини. Някои от тях може да се отглеждат на по-големи площи, заради голямото търсене.