По неговите думи тя е обвързана с участието на България в европейската инфраструктура (Euro-Argo) и е част от актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура за периода 2017 -2023 г., приета с решение на Министерския съвет ( № 354 от 29.VІ.2017 г.). Припомняме, че националната пътна карта беше одобрена от МС през 2010 г. и веднъж актуализирана през 2014 г., но тогава не се намериха пари от бюджета.
Работата по пътната карта обхваща периода до 2023 година, като дотогава трябва да приключи изграждането на морската научна инфраструктура и да се изпълнява научна програма, която да направи варненските научни институти и университети висококонкурентни в европейски мащаб.
Пътната карта за научна инфраструктура е европейска инициатива, целяща обединяване на усилията на европейските държави за изграждане на мащабни научни комплекси в различни научни направления. Каква е идеята? За да се прави наука на съвременно равнище, не е достатъчно да имаш една химикалка и лист хартия, нужна е съответната научна база - помещения, лаборатории, съоръжения, инструменти, компютри, кораби, сателити и т.н., каза проф. Палазов. В случая не става дума само за отделни съоръжения или апарати, а за създаването на големи инфраструктури, които да позволяват мащабни научни изследвания. Ето, техният НИК „Академик” е достатъчно скъпо съоръжение, за да не могат да си го позволят в рамките на научен проект. Цената на съвременния научноизследователски кораб (НИК) варира от 20 до 400 млн. лева в зависимост от размера и предназначението му.
Много от съвременните изследвания вече са в такива мащаби, че не са по силите само на една, дори да е най-мощната европейска страна. Най-показателният пример е адронният колайдер в Церн. Затова Европа се обединява, за да инвестира в научната си инфраструктура. За повечето от големите инфраструктури има създадени международни консорциуми, които да ги изграждат, развиват и управляват. Една от тях се нарича “Евроарго” и тя обединява усилията на почти всички морски държави за изследване на климатичните промени и динамиката на Световния океан.
Инфраструктурата включва система от над 3000 роботизирани профилиращи буйове, които са пуснати в различни точки на моретата и океаните, дрейфат свободно, периодично измерват профила на различни морски параметри в дълбочина и автоматично предават измерените параметри на морската вода чрез сателитна връзка до брегови центрове. Събраните данни се използват за оценка на климатичните промени, изучаване на морските течения, усъвършенстване на числените модели и подобряване на морските прогнози.
Националната пътна карта обхваща 23 отделни пътни карти за големи научни инфраструктури в различни научни области и на различен етап от реализация. За наша радост сред тях е и тази, която е насочена към устойчивото развитие в областта на морските изследвания, обвързани с участието на България в “Евроарго”, обясни проф. Палазов. По неговите думи това е единствената инфраструктура, която е базирана извън София и е предназначена за морски изследвания. Работата по нея започва още през 2007 г., когато МОН обяви инициативата за изготвяне на национална пътна карта на научната инфраструктура. След периоди на затишие и оживление и няколко актуализации тя вече е факт. Министерският съвет я одобри и, най- важното, за първи път с нейното приемане заложи и финансови параметри на изпълнението й чрез държавния бюджет през периода до 2023 г.
За реализацията на пътната карта за морските научни изследвания беше сформиран консорциум, който включва 8 партньора: Института по океанология, Центъра по хидро- и аеродинамика, ВВМУ „Никола Й. Вапцаров”, Техническия университет, Института за рибните ресурси, Медицинския университет, Националния институт по метеорология и хидрология – Варна, и Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. В консорциума сме се стремили да обхванем почти всички научни направления, свързани с морето, допълни неговият координатор. Например МУ - в морската медицина, ВВМУ - в морските технологии, ТУ също в технологичните аспекти на корабоплаването и корабостроенето, ИРР - в аквакултурите, ЦХА - в изследванията, свързани с корабоплаването и морските съоръжения, НИМХ - в метеорологичната информация за морето, СУ - директно с дейностите по “Евроарго”. ИО, като главен научно-изследователски морски институт у нас, е водещата организация и координатор на консорциума.
В пътната карта за морската научна инфраструктура има четири модула, зопълни проф. Палазов. Единият от тях е наречен „научноизследователски флот” и обхваща придобиването на нов изследователски кораб, който са кръстили „Изследовател 2”. А също и модернизацията на НИК „Академик” и на изследователската миниподводница на института. В същия модул ВВМУ са включили модернизирането на техен катер за подводни изследвания и технологични операции. „Академик” струва поне 20 млн. евро, а общо по пътната карта са предвидени около 70 млн. лв. и няма как да бъде сменен с нов кораб от същия клас. Затова планираме да го модернизираме и да закупим втори по-малък за научноизследователските дейности по крайбрежието и шелфа, които представляват 80% от целия обем изследвания на море през годината, обясни проф. Палазов. Той се надява това да стане, стига да бъдат финансирани. По неговите думи НИК „Академик” е кораб за регионални плавания, с чудесни мореходни качества и е най-добрият научноизследователски кораб в Черно море, затова не случайно всяка година го наемат чужди изследователи. По този първи модул в пътната карта са планирани общо 24 млн. лв.
Другият модул, за който са планирани около 14 млн. лв., обхваща националната морска оперативна система за наблюдение. Той включва различните буйове (включително и арго буйовете), системата за наблюдение на морското равнище, крайбрежната изследователска база Шкорпиловци. Системата ще осигурява данни и информация за нуждите на всички морски дейности.
В третия модул е предвиден мощен изчислителен комплекс. Той включва националния център за океанографски данни и информация, високопроизводителна изчислителна среда (мощна компютърна система) за изчислителни симулации. А също и комуникационната среда между всички партньори от консорциума, която ще даде възможност всеки да има достъп до тази изчислителна среда. Тук са предвидени около 6-7млн. лв.
Последният модул е изследователски комплекс, който обхваща различни лаборатории, свързани с изследване на аспектите на морската среда и морските технологии, каквито има в почти всички участници в консорциума. Планираната му стойност е 22-23 млн. лв.
Това са четирите модула, включени в пътната карта за морска научна инфраструктура, и когато бъдат изградени, те ще представляват разпределени в различни научни организации във Варна, но взаимно свързани, компоненти на една мащабна инфраструктура за морски научни изследвания. Целта е да имаме модерна апаратура и да използваме новите технологии, за да извършваме научните изследвания по най-съвременен начин и да бъдем равностойни партньори на останалите държави в ЕС, коментира проф. Палазов. Разбира се, с нея ще се изпълнява сериозна и значима научна програма.
След като беше одобрен последният вариант на националната пътна карта, МОН ни възложи да направим т. нар. консорциумно споразумение и в края на изминалата година то бе подписано от осемте партньора, каза още координаторът. В него се уреждат всички въпроси за взаимодействието между тях във връзка с изграждането и експлоатацията на научната инфраструктура.
Сега консорциумът разработва детайлен план за изграждане и експлоатация на инфраструктурата и се очаква всеки момент първия транш от финансирането от бюджета. Започваме с подготвителния период, което означава да се направят проучвания, анализи, задания и технически проекти за реализацията на тази инфраструктура. Това са големи инфраструктури и всичко ще се прави чрез обществени поръчки, за които трябва да има предварително подготвена документация. В момента продължаваме да работим в рамките на консорциума за точното детайлизиране на предстоящата ни работа - освен за съоръжения, апаратура говорим и за научните програми, която ще се изпълняват. Какви учени ще бъдат ангажирани за тяхното изпълнение в периода до 2023 г. и т.н. Впрочем, когато разберем какъв ще е точно обемът на финансирането, което е изцяло от националния бюджет, ще уточним и как ще стане изграждането на научната инфраструктура. Надяваме се да стане в пълния обем, тъй като всички прогнози сочат стабилен ръст на националната икономика през следващите поне 3 години.
Както споменах, ние сме обвързали нашата пътна карта с тези на европейските инфраструктури. Последната новина е, че МОН даде заявка за официалното ни присъединяване като страна към европейската научна инфраструктура “Евроарго”, каза още проф. Палазов. Тоест, ние скоро ще станем пълноправни участници в европейски морски инфраструктурен консорциум. Така за нашата инфраструктура наред с националното ще има и европейско финансиране, което ще облекчи бюджета. Членството на нашия консорциум в европейския автоматично ни прави участници във всички европейски инфраструктурни проекти в това научно направление, подчерта координаторът.
На въпроса дали наистина очакват научноизследователската им дейност да достигне европейското равнище до 2023 г., проф. Палазов е категоричен - вече са се доказали като желан партньор. Няма европейски проекти, свързани с Черно море, в които да не участва български партньор. По неговите думи няма нужда да се чака до 2023 г., идеята е още до 2-3 години морската научна инфраструктура да бъде изградена, ако се получи финансиране. След това пътната карта ще може пълноценно да работи и да носи ползи на държавата и бизнеса. С тази инфраструктура можем да решаваме важните задачи,насочени към екологията, аквакултурите, транспорта, туризма, морските съоръжения и други, свързани със Синия растеж. Вложените 70 млн. лв. в пътната карта ще имат пълна възвръщаемост и дори ще носят печалба. А да не говорим, че инвестирайки тези средства в морската наука, държавата открива нови възможности тя да се развива не само с национални, но и европейски средства, което ще бъде от полза и за морската индустрия и обществото.
Морските изследвания са много трудни и ресурсоемки. Това е било осъзнато още през 60-те години на миналия век, когато изследването на Световния океан започнало да изостава в сравнение с изследването на сушата и атмосферата. Станало ясно, че нито една държава или дори група държави не могат да решат този проблем и всички трябва да се обединят. Така е създадена Междуправителствената океанографска комисия към ЮНЕСКО като координиращ орган за морските научни изследвания в света. Сега има и друга перспектива.
ООН обявява периода 2021 - 2030 г. за десетилетие на морската наука за устойчиво развитие. Тоест, на най-високо равнище се признава ролята на Световния океан и устойчивото използване и усвояване на неговите ресурси за живота на човечеството. Пътната карта за нашата морска научна инфраструктура идва точно навреме, което ме прави оптимист за бъдещето, добави проф. Палазов.