опитал всички забавления
достъпни за аристократите на неговото време - лов, концерти, пътешествия, кулинарни пиршества и флиртове с богати наследнички. Но фиестата от несекващи празнични дни започнала да му омръзва, а и пръскането на пари не останало без последствия. Състоянието му намаляло и пред Шлик се очертавали мрачни хоризонти, когато неочаквано откритие преобърнало живота му. В земите на имението му в малкото селце Яхимов в Западна Бохемия (по онова време то е част от Свещената Римска империя) били намерени богати сребърни залежи. Графът веднага прозрял докъде може да стигне с подобна находка и за разлика от други аристократи не пожелал да я продава на търговци, а решил да сече собствени монети.
Първите от тях били създадени нелегално, защото той получил разрешение едва четири години по-късно. Но затова пък новите монети бързо се разпространили по целия континент - не на последно място и заради факта, че през следващите години мрежата от икономически връзки между отделните княжества и държави станала значително по-интензивна. Освен това сребърните залежи били толкова богати, че не било проблем създаването на 25 хиляди монети за рекорден период от време - една година. Но
успехът не донесъл щастие на Стефан Шлик
Той починал при мистериозни обстоятелства и историците подозират, че графът бил убит, а правото за сечене на монети било отнето от наследниците му от императора на Свещената Римска империя Карл Пети. Тъй като в управляваните от него земи официален език бил немският, това дало отражение и на новите монети - те били наричани „йоахимсталергулдени", на името на долината Йоахимстал. Но това трудно произносимо име не се харесвало на никого и затова хората почнали да ги наричат само „талери". Думата навлязла във всички западноевропейски езици, като най-широка известност придобила английската є транскрипция „долар". Новите монети станали толкова популярни, че било въпрос на престиж да бъдат притежавани - подобно на съвременните модели автомобили те били знак за социалния статус на аристократите. Затова мнозина обръщали своето състояние в долари, а снобите не пропускали да отворят демонстративно кесията си на някой дворцов бал, за да видят всички, че вътре имало именно сребърни монети, изсечени в Бохемия.
Страстта по новите парични знаци сложила отпечатък и върху личния живот - една мома имала далеч по-големи изгледи за женитба, ако зестрата є била в талери. Не били рядкост и развалените годежи, когато някой младеж разбирал, че би могъл да се ожени за друга кандидатка, с много повече сребърни монети в „досието" си. Авантюристите пък, които рискували да опознаят различни кътчета в Европа, ставали два пъти по-често жертви на грабежи и убийства, ако преди това лекомислено споделяли, че носят парите си под формата на прочутите сребърни монети. Всички тези случаи придали допълнителен ореол на талерите и за хиляди хора те се превърнали в най-елитната валута. Затова не било странно, че когато
САЩ извоювали своята независимост
те избрали за свой паричен знак мексиканския долар - тъй като по това време талерите били популярни и в тази част от света.
Томас Джеферсън обяснил решението с думите, че „тази парична единица е най-известна на американския народ и най-близо до съзнанието му".
На първите монети, изсечени в САЩ, имало надпис „Гледай си работата", а от другата страна - верига от 13 кръга, символ на 13-те щата, включени в съюза. Номиналът на тези парични знаци бил само един цент, но днес цената им е баснословна и са истинско съкровище за нумизматите. С разрастването на САЩ като политическа и военна сила се увеличил и престижът на долара и почти три столетия след създаването му изглежда невероятно, че най-стабилната валута в света започнала възхода си в затънтено чешко селце.
Безплатни обиколки показват историята
Всяка година хиляди туристи посещават центровете за гравиране и печат на долари в САЩ - във Вашингтон и Форт Уърт в Тексас. 45-минутната обиколка е безплатна и включва обяснения не само за модерния процес, но и за историята на валутата. Напливът от посетители е голям, но се влиза на групи на всеки 30 минути заради засилените мерки за сигурност. Глобите за непослушни туристи са високи и се санкционират не само тези, които не изключват мобилните си апарати, но и хората, които влизат с храна и напитки.
В Яхимов работили Мария Кюри и Карл Май
Днес чешкото селце Яхимов, което е в окръга на Карлови Вари, е притегателна цел за много туристи, които искат да видят в музея моменти от историята на валутата. Но мястото е известно и с друго - именно там Мария Кюри открива радия, за който получава Нобелова награда. В Яхимов работят и други световноизвестни личности, сред които писателят Карл Май и композиторът Рихард Щраус. Тук обмисля своите възгледи и реформаторът Мартин Лутер, а бащата на минералогията Георгиус Агрикола написва първите си научни трактати. В историята на селцето има и мрачни страници - в неговите покрайнини Хитлер създава концентрационен лагер, в който затворниците извличали руда при изключително тежки условия.