Това обръщение беше подготвено за публикуване на 7 ноември 2012 г. След поредица от медийни изяви на г-н Павел Димитров. Размислих и оттеглих текста от печат. За да съхраня достойнството на политика и човека. През последните дни, след дълго затишие, медийната активност на Димитров отново избуя. Днес, ден след като подадох оставка, публикувам пълния текст на обръщението си към варненци, което оттеглих от печат през ноември миналата година. С малък послепис.

КИРИЛ ЙОРДАНОВ,

кмет на Варна в оставка

ПРЕДИЗБОРНИ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

ИЛИ

ЗА ПОЛИТИЧЕСКОТО БЕЗСРАМИЕ ПРЕДИ ИЗБОРИ

Уважаеми съграждани,

Проявих управленско и човешко търпение и достатъчно дълго позволих на политически врачки и оплаквачки да сипят хули срещу града ни.

Искреното ми желание беше през този мандат да работя в разбирателство и в екипност, с необходимата лоялност и при отсъствието на тежки публични сблъсъци – важни условия, според мен, за всяко управление, което уважава и гражданите, за които работи, и собствените си усилия.

Но има граници, които не трябва да се прекрачват. И цени, които не е необходимо да се плащат. Налага се да наруша принципите си, заради бъдещето на Варна, и да съобщя публично какво е мнението ми за ситуацията в общината. Време е. И зная, че мнозина няма да са доволни от това, което ще споделя. Известно ви е, уважаеми съграждани, че през годините успяхме, защото – първо, работихме заедно, много и амбициозно за града си, и – второ, защото вашият кмет не изпълняваше партийни поръчки.

Името на моята партия винаги е било ВАРНА

- същото, каквото беше и мотото на последната ми кметска кампания през 2011г. Моя е и отговорността за развитието на общината през всичките изминали 13 години.

Винаги съм разговарял с вас искрено, никога не съм обещавал повече, отколкото мога да извърша и нямам навика да отговарям за чужди обещания.

Помощ и подкрепа за Варна – да, партиен диктат – никога!

Така ще бъде до края и на четвъртия ми кметски мандат.

През последните месеци се чуват всякакви оценки за града ни. От всякакви люде. Преобладаващата част от тях - все варненци и все кандидати за околийска и за национална слава. И всеки от тях - активно организира или участва в групи и групички “по интереси”. Тези хора отдавна не се интересуват от партийните олтари, пред които са се клели... Обединяват ги немного и не особено благородни цели: процъвтяването на личния им бизнес в обстановката на икономическа криза и персоналното им обогатяване на гърба на общината; обединява ги и общият им враг, който продължава да препятства изпълнението на заветната им цел, и който - по тази причина, е добре да бъде отстранен; създаването на напрегната, изнервена и фалшиво апокалиптична ситуация в града – задължително условие за постигането на първите им две цели. Това е, което ги сближава. Без оглед на партийна принадлежност, пол и възраст. Бих добавил – те съзнават, че личните им дела за Варна не могат да ги направят известни. Просто, защото подобни добри дела липсват. Надяват се да успеят чрез шумни хули, лицемерни подмятания, дюдюкащи платени лица и “удобни” медии, с които, дружно, да внушат за града тази обстановка, от която се нуждаят. Признавам, хвърлят всички сили за постигане на целта, защото, освен нелепите и несъстоятелните характеристики за града, които не им вършат много работа, те “оживиха” дори и изкуственото противопоставяне между Варна и Бургас – абсурден социалистически спомен от 70-те години на миналия век. В резултат на това политическо безсилие (защото между “багажа” на Варна и на Бургас стоят доста векове и сериозни тежести разлика) обаче, варненци започнаха да си задават логични въпроси: защо в Бургас, а и в други градове, средства от държавния бюджет се изливат щедро и демонстративно, а Варна получава несекващи обещания? Питат се още - кой иска да докара Варна до дереджето, което политическите врачки вече месеци наред представят за факт?

Цялата тази картина, уважаеми съграждани, недвусмислено показва – вярно, значително по-рано от друг път, че началото на Предизборните борби 2013 във Варна е поставено.

В очакване сме и на гастрольорите, които също ще подранят. Прочее, вече се вижда, че те загряват по-мощно (все още) дистанционно и по-плахо – на терен.

Един съобщава, че “ситуацията във Варна била революционна, а градът бил сив и безжизнен”, друг продължава да чака “кметът да се поправел (?) и да се активизирал”, изрича мнения за “неспособността на общината да се справи с един или с друг проект”, трети се упражнява по темата за строителството на инфраструктура, четвърти тъжи за Морската градина...

Намериха се, бих казал! Все депутати и все партийни лидери.

Тази пъстра дружина от оплаквачки ме кара да направя - позволете ми, едно отклонение.

Ние във Варна сме посрещнали и сме изпратили много подобни ята, поели курс не на юг, а на запад. Към Народното събрание на Републиката. Едни шумно и лукаво си присвояваха успехите на Варна, към които нямаха никаква заслуга, други, още по-шумно – хулеха. В зависимост от партийната камбанария. Бройката им, от 1997 г. до днес, е внушителна: 38 Народно събрание (НС) – общо 15 души (7 – ОДС, 2 – БСП, 2 – Евролевица, 1 – ОНС, 1 – БББ); 39 НС – общо 15 души (8 – НДСВ, 4 – ОДС, 2 – Коалиция за България); 40 НС – общо 14 души (4 – НДСВ, 3 – Коалиция за България, 2 – Атака, 2 – ОДС, 1 – ДПС, 1 – БНС); 41 НС – общо 13 души (8 – ГЕРБ, 2 – БСП, 1 – ДПС, 2 – независими). Общо, 57 народни избраници. Най-добрите измежду нас, излъчени да ни представляват и да се трудят в полза на родината и на родната Варна. При това, един от тях е с пет депутатски мандата, двама – с три, а четирима – с два мандата. Да прибавим и седемте министри варненци в трите последни правителства... Разглеждам, уважаеми съграждани, само времето, през което вие ме избирахте за кмет на Варна, а нашата община, както си му е редът, разчиташе и очакваше от всичките тези петдесет и седмина усилна работа в подкрепа на нашите усилия и в полза на избирателния район, който ги е изпроводил в парламента.

Дочакахме ли резултатите от техния труд?

Тежък въпрос. Със срамен отговор. Изключение правят не повече от 2 – 3 имена от всичките 57, които, с променлив успех, се опитваха да лобират за града си! Това се случи на Варна и с последната партида народни представители. Един, двама правят плахи и спорадични опити да изпълняват предизборните си ангажименти. Останалите са дистанцирани, сърдити на ... варненци, които ги избраха(!?), изживяващи се като рефери и ментори, а не като работници народни, каквито всъщност са.

Шумни - когато идат, тихи – когато си отиват...

Традицията е спазена и този път.

Нещо повече – и този път, вместо да се “рекламират” пред варненци с национални и регионални политики и програми – осъществени и предстоящи, както им отива, нашите хора пак възседнаха общината и кмета и зараздаваха оценки, изводи, квалификации... Грубо, коварно, лицемерно. Човек би си казал, че идат местни избори, а въпросните люде, поголовно и за първи път, са кандидати за кметове.

А какво сториха те за своя град през това време?

Звучи мълчание. Няма и какво друго да звучи.

Само че местните избори приключиха преди година, а през тези 365 денонощия след 23 октомври 2011 г. – както и през последните 12 години преди това, ние продължихме общинското строителство, изпълняваме социалната си програма и всичките си общински длъжности по закон.

Само за 12 месеца общината изгради и откри за ползване ново основно училище “Васил Левски” в кв. “Аспарухово” (колко са общините в България, които строят нови училища?); построихме нови детски градини с 11 групи за 275 деца; многофункционална спортна зала в Първа езикова гимназия (Министър-председателят я откри и пожела в страната да се построят още 10 такива по тертипа й, но не чухме какво стана с тази добра идея!); построихме мостовото съоръжение на ул. “Царевец”; влезе в експлоатация огромния инфраструктурен проект, който превърна ул. “Генерал Колев” в градски булевард с детски площадки, паркове и кътове за отдих в прилежащите му жилищни терени; подписахме нови проекти и усвояваме средства по тях за над 300 млн. лв. Още през тази година започва и строителството на нова спортна база в район “Младост”; на нов закрит басейн; на канализацията в село Тополи – пореден етап; на водопровода в кв. Галата; ще приключи и строителството на още 3 детски градини с 8 групи за 200 деца; на Южното платно на бул. “Христо Смирненски”... Извън всичко това, както обикновено във Варна, се извършват и ремонтни действия; организират се и се осъществяват социални, спортни и културни дейности и събития; регионални, национални и многобройни международни събития, на които градът ни е домакин.

И всичкото това – забележете, само със собствени средства и с усилия по спечелването на проекти по Европейски програми. С явен отказ за финансиране, т. е. - без държавна подкрепа от републиканския бюджет, който - освен че не ни е дал, има и да ни връща. На фона на мащабната финансова криза, която не само, че не си е тръгнала, а – очевидно, ще се застои, ние не спряхме и финансовата си подкрепа за някои ДЪРЖАВНИ обекти, ведомства и институции, каквото сториха другите общини. Защото, уважаеми варненци, като кмет на Варна, никога не съм мислил, че, заради чужди грехове, трябва да отмъщавам на държавни структури като болници, училища, опера и театър, Куклен театър, Фестивален и конгресен център, Аквариум, ВВМУ “Н. Вапцаров”, поделенията на ВМС... Та, нали всичките те са на територията на нашата община, а там работят варненци!?

Да, болната ни тема са дупките по улиците.

Нито за миг не сме преустановили да заделяме средства и да ремонтираме. Изчакваме процедурите по закона за обществените поръчки, след това чакаме и сроковете по обжалванията да приключат... По улиците на Варна, в различни райони, се работи постоянно.

Но! Няма българска община, която – без държавна подкрепа, да успее качествено и изцяло да се справи с този проблем. Многократно съм го казвал, твърдя го убедено и няма да спра да го повтарям.

А като израз на взаимност към “оплаквачките” на Варна трябва да ви споделя, уважаеми съграждани, че голяма част от моята активност през последните 12 месеца отиде за преодоляването и за предотвратяването на опасностите от едни други активности. Става дума за един депутат от ГЕРБ, който, ведно с местния лидер на БСП, най-силно плаче за Варна и чака да поправя грешките си. Със сигурност се сещам за две негови активни мероприятия – за “Синята зона” и за сделката на “Градски транспорт”. Първата трябваше да обложи варненци с допълнителен пътен данък, като заделените от хората средства нямаше да постъпват в общинския бюджет, а в специално създадено за целта командитно дружество. Втората активност изпращаше в небитието проект за 115 млн. лв. за решителна промяна на цялостната дейност на градския транспорт в морската столица. За щастие, това не се случи и варненци ще получат тези средства за осъществяването на проекта “Интегриран градски транспорт на Варна”. Но, доколкото разбирам, фирмата “Градски транспорт” ще трябва да заплати неустойка от 3 млн. лв. – обстоятелство, което упорито се отричаше!

И още нещо – за свлачището на “Трифон Зарезан”. Общинската администрация свърши за отрицателно време своята част от работата и изготви идейния проект. Проблемът не е в неспособността на общината да се справи с този проект, а в това, че – де факто, получихме отказ от финансиране, което в началния етап беше шумно прокламирано и безпроблемно обещано. В този случай, признавам, отчитаме пълна липса на активност от страна на въпросния варненски народен представител.

И накрая – за още един пропаганден мит на местните оплаквачи.

Варна била спряла развитието си.

Дори, била мъртъв град! От една страна, съгласен съм с тях – град, който не позволява да смъкнат няколко кожи от гърба му, наистина би трябвало да е мъртъв за лакомниците...

Сега – с факти. Ще ви представя, драги варненци, само официална статистическа информация, за да може всеки от вас да провери актуалността на данните и да няма никакви съмнения. Както беше в един виц - за една анкета на едно радио, което никой не слуша, но водещата му говори от името на слушателите ...

Потърсих данните за София, Пловдив, Варна и Бургас. Ето я и картината:

По данни на ГД “ГРАО” , www.grao.bg

1. ПО ТЕМПОВЕ НА ДВИЖЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО (2008 – 2012 г.) ВАРНА Е НА ВТОРО МЯСТО, СЛЕД СТОЛИЧНИЯ ГРАД. Пловдив и Бургас са, съответно, на трето и четвърто място. През посочения период, в нито един момент, Варна не е намалявала населението си! Каквото не може да се посочи за някои други наблюдавани градове.

2. По показателя НАСЕЛЕНИЕ ОТ 0 ДО 18 ГОДИНИ.

Тук класацията е следната: I място – София, II място – Варна. Следват, съответно - Пловдив и Бургас. Като, специално в Бургас, населението от 0 до 18 години НАМАЛЯВА.

3. ПРОЦЕНТНА РАЗЛИКА – КЪМ 8.11. 2012 Г., РАЖДАЕМОСТ/СМЪРТНОСТ.

Данните по този показател сочат следния ред: ВАРНА, ПЛОВДИВ, БУРГАС, СОФИЯ. Т. е. - родените във Варна са с 24,16% повече от починалите наши съграждани. За сведение, този процент за Бургас е 9,67.

По данни на НСИ, www.nsi.bg

1. РАВНИЩЕ НА БЕЗРАБОТИЦАТА.

При 11,5% - средна безработица за страната за III тримесечие на 2012 г.,

ВАРНА отбелязва 4,18% средна безработица за същия период!

2. МЕХАНИЧЕН ПРИРАСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ПРОЦЕНТИ.

(Обобщените данни на НСИ са за 2011 г.)

КЛАСАЦИЯТА: ОБЩИНА ВАРНА (12.07%), ОБЩИНА ПЛОВДИВ (5.12%), ОБЩИНА СОФИЯ (-9.44%), ОБЩИНА БУРГАС (-12.63%)...

Всеки би могъл сам да си направи съответните изводи.

Моят извод е ясен и кратък.

ВАРНА Е НЕ САМО ГРАД ЖИВ И ЖИЗНЕН, НО И ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ РАЗВИВА.

ЗА РАЗЛИКА ОТ МНОГО ДРУГИ БЪЛГАРСКИ ГРАДОВЕ И ОБЩИНИ.

ПРАВИ ГО СЪС СОБСТВЕНИ СИЛИ, В УСЛОВИЯТА НА СВЕТОВНА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА И – НА ПРАКТИКА, ПРИ ПЪЛНО ОТСЪСТВИЕ НА ПОДКРЕПА ОТ ДЪРЖАВАТА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 12 МЕСЕЦА.

СИЛНО СЕ НАДЯВАМ, УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ, В СЛЕДВАЩОТО СИ ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВАС, СКОРО, ДА МОГА ДА ВИ СЪОБЩЯ,

ЧЕ СИТУАЦИЯТА Е ПРОМЕНЕНА.

НЕ Е КЪСНО!

НИКОГА НЕ Е КЪСНО, В ИМЕТО НА ПО-ГОЛЯМАТА ЦЕЛ – РАЗВИТИЕТО НА ВАРНА И ДОБРУВАНЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ Й, ПАРТИИТЕ ДА СПРАТ БРАТОУБИЙСТВЕНИТЕ ВОЙНИ, А ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ ИМ

ДА СЕ ЗАЛОВЯТ С ОСНОВНОТО СИ ЗАДЪЛЖЕНИЕ –

ТРУД В ИМЕТО НА ХОРАТА, КОИТО СА И ТЕХНИ ИЗБИРАТЕЛИ!

ДОКАЗАЛ СЪМ, ЧЕ - В ИМЕТО НА ВАРНА,

ВИНАГИ СЪМ ГОТОВ ДА ПОЕМА ПРОТЕГНАТА РЪКА.

7 ноември 2012 г.

ПОСЛЕПИС:

Г-н Димитров, обичате ли сладолед? Или, може би, обичате само схемата за разположение на сладоледопродавачите? Кафе и газирана вода от машина - обичате ли? Или ги ползвате само от машините, разположени в административни сгради и училища? А пуканки? Ах, тези пуканки и всякакви други занимавки за похапване по време на разходка в Морската градина! Или, може би, не обичате нито едно от тези сладости, а само приходите от тях?

Продължа ли в тази посока, ще става все по-трагикомично...

Що се отнася до моите изборни резултати през годините – те принадлежат на историята. Обичайно - между 55 и 70 хиляди гласа. В общи линии - колкото на всички партии, взети заедно, като участници в отделните кампании.

И още – през целия си съзнателен живот не съм членувал в политически партии. Безпартиен съм и до този час! Вярно е едно: да, партиите винаги са се въртяли около мен. Победите са общи, проблемите – лични.

7 март 2013г.

Кирил Йорданов