Критично писмо от Брюксел за начина, по който се разходват средства по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", стана повод да се появи новината за уволнение на шефката на Агенцията по заетостта Камелия Лозанова. Брюксел обвинява Лозанова за пропуски в дейността на агенцията.
Премиерът Пламен Орешарски потвърди за полученото писмо, но не каза дали ще смени Лозанова. "Мислим, че трябва да се подобри цялостната дейност на агенцията в контекста на критиките на Еврокомисията", обясни Орешарски.
По-късно говорителят на комисаря по социална политика Ласло Андор потвърди за проблем с ръководството на агенцията.
През последните две години Брюксел е пратил три писма за пропуски в работата на директорката. Първото е до министрите Томислав Дончев и Тотю Младенов, които обаче не са дали гласност на проблема. Второто е до вицепремиера Зинаида Златанова, а третото е изпратено тези дни лично до премиера Пламен Орешарски.
"Премиерът не е искал моето оттегляне", заяви вчера самата Лозанова. Тя се появи на форум за бедността, на който бе и Пламен Орешарски. Лозанова вече е имала разговор с него. "Той е наясно, че ако има нещо, което се казва в тези писма, то са само мнения и съмнения и не са свързани с мои нарушения", каза Лозанова. Министърът на труда Хасан Адемов също не пожела да каже в прав текст дали ще бъде освободена Лозанова. "Стремим се да подобрим дейността на Агенцията по заетостта", каза Адемов. По думите му в писмата пише, че има проблеми в комуникацията на агенцията в обслужването на бенефициентите, в това число и на работодателите. "От комисията препоръчват да положим усилия за модернизацията на службите по заетостта", допълни Адемов.
В едно от предишните писма Брюксел посочи, че техните притеснения се основават на жалби на български граждани, които разкривали недостатъци в управлението на агенцията по отношение на основните целеви групи - безработни граждани и работодатели. "Запознати сме и с медийните публикации, разкриващи възможна политическа намеса при управлението на някои операции от страна на агенцията", посочват от Брюксел. Става дума за публикации за схема за източване на евросредства от бившата депутатка от ГЕРБ Вяра Петрова, чрез фирма на майка й. Петрова и Лозанова са били разпитвани от Комисията за конфликт на интереси по този повод.
"Това е измислен скандал от жълти медии", заяви вчера Камелия Лозанова. Тя посочи, че предварителният одит на Еврокомисията в Агенцията по заетостта не е посочил пропуски, нито пък проверката на Сметната палата. Нарушенията пък, които установила преди време АДФИ, били за период, в който шеф на Агенцията по заетостта е бил друг. Според Лозанова писмата от Еврокомисията се пишели в България. "Някой е много недоволен, че създадохме системи за контрол, такива, че да може да прекратяваме договори", каза тя. До момента за неизпълнение били прекратени 21 договора с доставчици на услуги. На въпрос кой в България пише писмата до Брюксел Лозанова отговори: "Притеснява ме това, че заместник-министър на труда в момента е бившият ръководител на Агенцията по заетостта, защото по нейно време бяха констатирани нарушенията". Става дума за Росица Янкова, която през 2011 г. бе освободена от тогавашния министър Тотю Младенов, а на нейното място седна Камелия Лозанова. "Още от встъпването ми в длъжност съм подала ръка на ръководството на Агенцията по заетостта. Нямам личен конфликт с Лозанова", заяви Росица Янкова.
Сред държавните чиновници вървят слухове, че гърбът на Камелия Лозанова е КТ "Подкрепа".
Европа не може да плати за всичките ни магистрали
Не е възможно всички магистрали да се строят с европейски средства. Това става ясно от бележките по споразумението на Европейската комисия с България за новия програмен период, научи "Стандарт". "Европейските структурни и инвестиционни фондове не са достатъчни да финансират цялата територия на страната. Липсата на голям бюджет налага приоритизиране на инвестициите", пише в документа, който тепърва ще се разглежда от министрите в кабинета "Орешарски".
Европейските експерти смятат, че версията на Споразумението за партньорство от август 2013 г. е значително подобрена от гледна точка на структура и приоритети.
В документа е записано още, че са необходими реформи в здравеопазването, образованието и науката, регионалната политика, водите и отпадъците. Експертите казват още, че не одобряват честата промяна в Закона за обществените поръчки, но разбират нуждата документът да бъде направен максимално прозрачен, което ще касае пряко и евросредствата. Европейската комисия приветства решението на българските власти да използват дефиницията за селски региони от настоящия програмен период и в следващия.
Според експерти бележките са козметични и за първи път няма критики към основните текстове. Очаква се документът да бъде разписан до Нова година.
Спасяват 240 млн. с Околовръстното шосе
ЕС дава пари за Околовръстния път на София. Европейската комисия е одобрила включването на проекта за изграждането на северната скоростна тангента на София в ОП "Регионално развитие" за настоящия програмен период. Така ще бъдат спасени 240 млн. лв. и до края на годината по европрограмата няма да бъде загубен нито един лев. Това заяви регионалният министър Десислава Терзиева след 13-ия Комитет за наблюдение на ОПРР във Велинград. Рискови остават 22 проекта на обща стойност 47 млн. лв., но средствата по тях могат да бъдат усвоени и след края на годината. "Причината за забавянето на почти всички проекти е обжалване на търговете. Затова ще настоявам за промени в Закона за обществените поръчки, които да стопират този процес", каза Терзиева. Според министъра няма проблем за стартиране на строителството на северната тангента, която ще направи връзката между магистралите "Люлин" и "Хемус". Всеки момент трябва да излезе решението на ВАС по жалбата за избор на изпълнител. Конкурсът за строителството на отсечката с дължина 16,5 км бе спечелен от италианския консорциум "Салини-Импреджило". Предложилото най-ниска цена сдружение от пет български компании ХПВС-ССТ обаче обжалва процедурата, след като изгуби конкурса заради слаба оценка на техническия проект.
Рокадите в "Земеделие" заради скрити писма
Кметовете да се стягат за 117 млн. евро за селски пътища, призоваха от агроведомството
Скрити писма от Европейската комисия довели до рокадите на върха в Държавен фонд "Земеделие". В кореспонденцията, която била прибрана в папки в Разплащателната агенция, се изразявали опасения, че екшън планът за разплащане може би няма да бъде изпълнен. Изисквала се и информация за спорни проекти по мярка 511 за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони, по която са заложени 28 млн. лв., обясни земеделският министър проф. Димитър Греков. Писмата достигнали до аграрното ведомство едва след назначаването на новото ръководство на 7 ноември. За тях обаче е знаел соцлидерът Сергей Станишев, който призова министър Греков да оповести за скритите писма, още когато Румен Порожанов освободи горещия стол в ДФ "Земеделие". В момента основната задача на шефовете в Разплащателната агенция и на земеделското министерство е да наваксат изоставането и да платят около 280 млн. евро до края на годината. Междувременно са успели да осигурят още 117 млн. евро за пътища, канализация и водопроводи, които ще бъдат отпуснати по Програмата за развитие на селските райони. Решението ще бъде гласувано днес от Министерския съвет, съобщи зам.-министърът на земеделието Явор Гечев. За подпомагането по програмата ще могат да кандидатстват малките общини. С допълнителните средства ще се направи наддоговаряне в размер на 128%, обясни Гечев. Той призова кметовете да се подготвят, за да може да се усвоят колкото е възможно повече средства, като не чакат последния момент. Нека всички, които имат да получават пари по Програмата за развитие на селските райони, се активизират, призова заместникът на проф. Греков. Той призна, че има опасност от загуба на средства по Програмата за развитие на селските райони заради забавени плащания. 278 млн. евро трябва да се разплатят до края на годината. За да се спазят всички срокове и да се спасят възможно най-много пари от Брюксел, администрацията на Разплащателната агенция ще работи и в събота, и в неделя. След 1 декември ще бъдат платени 148 млн. евро по агроекологичните мерки на програмата. Предстои да бъдат преведени и 108 млн. евро авансови плащания по проекти на общините, обясни Гечев.