Гражданите трябва да знаят кой плаща сметките, кои са рекламодателите, откъде идват парите, кой „поръчва музиката” в редакцията – а не само името на някаква неизвестна фирма или човек, който „управлява” медията без да е ясен източникът на финансиране.

Това се посочва в изложението на американският посланик Марси Рийс на вчерашната конференция "Медиите като инструмент за завладяване на държавата", организирана от Центъра за изследване на демокрацията и Фондация "Конрад Аденауер", съобщават от посолството на САЩ у нас.

„Често говорим за тази прекрасна фраза, че имаме власт от, на и за хората. Демокрацията е представителна власт, но тя не може да функционира добре, ако няма открит дебат за политиките, ако гласоподавателите не разбират наистина позициите на хората, за които гласуват”, подчертава първият дипломат на САЩ у нас.

По думите й медиите имат ролята да обяснят как световните и местни теми влияят на живота на обикновения читател, зрител или слушател.

„Говорим за нея (концентрацията на медийна собственост – б.р.), защото тя значи, че въпреки богатото информационно меню днес, гражданите на един пазар с един или само няколко собственици, получават субективното мнение на само една част от обществото. Ако тази част от обществото преднамерено използва начина, по който представя новините, за да влияе на общественото мнение, трябва да поставим съществуването на медийната свобода под въпросителна”, подчертава Рийс.

По думите й в много случаи у нас хората нямат представа кой е собственикът на дадена медия и така не могат да имат информирано мнение за обективността на информацията. „През последното десетилетие, придобиването на голям брой медии от малък брой групировки с бизнес и политически интереси имаше ефекта на ограничаване на гледните точки в печата и телевизията”, допълва посланикът.

„България на книга има добри закони, които би трябвало да хвърлят светлина върху собствеността на медиите, но законът може да работи само когато към него подходяща регулаторна рамка и когато журналистите могат да пишат по тези теми. Ако гражданите не могат лесно да преценят кой притежава медията, която те четат или гледат, е необходим по-ефективен регулаторен механизъм”, смята Марси Рийс.

Тя е категорична, че когато свободата на медиите е застрашена, гражданското общество трябва да реагира.