Грациела Бъчварова е от малцината варненци, които не могат да се примирят със сливането на ДТ „Стоян Бъчваров“ и ОФД. Заедно с колегата си Свилен Стоянов те призоваха хората на този град да подкрепят каузата им за възстановяване самостоятелността на Драмата и достойно посрещане на 90-годишнината от неговото създаване, които се навършват догодина.
Театърът
Е демократично изкуство. Той може и на две завеси да се играе, когато актьорите са кадърни
Операта
Налага се да й се построи незабавно сграда, която да бъде пригодена и за концертна
Културата
Във време на криза хората се обръщат към нея, защото тя е тази, която ги провокира, дава им надежда, стимулира ги
- Като човек, отдал живота си на театъра, как виждате реформирането му?
- Попаднах на интервю с Боряна Сечанова, която обясняваше, че сливането на „Арабеск“ и Оперетата не работи като модел. Та тя поискала от Митко Тодоров да представи концепцията - откъде идва, как е създадена и т.н. Тогава той отговори нещо, което ме шокира, а именно, че я очаква от директора на Варненската опера. Тя била работила в такъв продуцентски център и дава този модел на вниманието на министерството. Ако това е истина, значи става въпрос за случайна концепция, чийто път тръгва от Варна и която може и да се провали. Той казва: „Чакайте, още в зародиш искате да убиете бебето.“ Сега правят диагностика още в 3-ия месец и ако се окаже, че плодът има дефект, се вземат мерки, а тук никой не казва, ако системата не проработи, какво следва. Първо, може ли една продукция, независимо колко е добра, да се продава без разгласа, без маркетинг, а в театъра този отдел бе съкратен. Вече втори спектакъл едвам се е състоял, защото няма кой да рекламира продукцията.
- Във връзка със сливането обяснението бе, че ползваме германски модел.
- Не може с лека ръка да кажеш този модел е от еди-къде си. Всяка държава си е индивидуална, има си своите проблеми. Кажете ми как бихте погледнали на брехтовски театър, обединен с операта в Берлин? Има ли такъв модел?
- Вежди Рашидов така и не пожела да разбере каква е ситуацията във Варна, да се срещне със засегнатите...
- Болея за Варна. Независимо, че корените ми не са от тук, аз живея в този град почти от 16-годишна. През всички ваканции бях при леля си. Така се заразих не само от театъра, но и от това божествено изкуство, наречено опера. От 17-годишна познавам Кольо Николов, Мишо Зидаров, Лиляна Василева... това бяха творци, които дадоха име на варненската опера. Затова моята кауза е отделните институти да продължат да съществуват. Варна без филхармонията си, без операта и театъра не може да даде облик на един културен център. Гледах какво прави Пловдив и ми стана мъчно за варненската интелигенция. Тя спи. Във време на криза хората се обръщат към културата, защото тя е тази, която ги провокира, дава им надежда, стимулира ги, показва им пътища. Тази кауза защитаваме със Свилен Стоянов. Искаме да накараме хората до помислят какво означава да обезличиш театъра. Той не може да е обща конфигурация с операта и това налага да й се построи незабавно сграда, която да бъде пригодена и за концертна зала. Тя изисква друга сцена и подход към работата въобще. Театърът е демократично изкуство. Той може и на две завеси да се играе, когато актьорите са кадърни.
- Съкратиха двама актьори. Необходимо ли беше това според Вас?
- Когато ме пенсионираха, бях на 57 г. Тенденцията в България е, когато излезеш от една структура, просто да те зачеркнат. Никой не ни защити тогава, затова сега излязох да подкрепя колегата си Георги Велчовски. Той е не само актьор, а и писател, драматург, режисира в Украйна, в Сръбско... Не можеш година преди пенсионна възраст да го зачеркнеш. Къде е било ръководството? Защо не му е осигурило работа? Той ли е виновен? Той направи това, което можа, в един период. Написа пиеса, постави я, при това с огромен успех.
- А кому бе нужно това обединение?
- Моите подозрения са, че София иска варненската сцена, за да изнася своята продукция тук, и абсолютното обезличаване на нашата трупа. И двете институции имат своята идентичност. Тя не трябваше да се пипа. Докато съм жива, ще казвам, че това е грешка. Дай Боже някой да успее да ми докаже, че не съм права.
Чух от Митко Тодоров, че един от проблемите, които трябва да се реши с обединението, е конфликтът между Драма и Опера. Такъв конфликт не знам. В една кооперация всички живеещи са собственици, но когато се плаща стълбището, винаги се получават разногласия. Такива в операта и театъра има например за балатума по коридорите, защото от там минават 230 души. Това са битови проблеми.
- Но варненци не се надигнаха да защитят театъра си.
- Това е другата болна тема. Колегите от театъра късно се обединиха. На 1 август, когато трябваше да кажа няколко думи на откриването на фестивала „Под звездите“, плаках на сцената, че може да бъде обезличено името на Стоян Бъчваров. Именно той води тук най-добрите столични актьори и прави едно от най-мащабните театрални представления, с най-съвременната драматургия за времето си. Знам от баща ми, че съпругата му вечер е варила боб и ги е хранила след спектакъл в името на театъра. Кажете ми кой е този човек, който с лека ръка може да затрие тази история? Затова призовах варненската интелигенция: излезте, дайте знак, ще ви поведа, дори с патерицата си. Защо Варна мълчи? Мисля си, че при тази реформа след година-две театърът ще бъде обезличен. Не може да се оправдаваш само с финансовата криза. Убедена съм, че ако правилно се разпределят парите, ако има грижа за човека, ще станат чудеса, защото хората на изкуството разбират, че трябва да дадат максимално от себе си.
- Но колко време могат да издържат?
- Ако варненският театър през последните години е имал проблем с финансите, къде е било ръководството на Съюза на артистите или пък МК, където отиват всички отчети. Там има експерти. Грешката на последните години е, че се направиха великолепни представления, но преди всичко камерни. Винаги са били пълни, но носят малко финанси в сравнение с голям оперен спектакъл в Летния театър. Затова не може да се дава пример, че операта си е изкарала парите, а театър е затънал – не съм съгласна. Нека бъдат равнопоставени.