Двама от шестимата подсъдими по процеса срещу Килърите в Шумен не издържаха на 150-ия заседателен ден и се разреваха, докато се ползваха от правото си на последна дума. Пръв изпусна емоциите си Васил Костов-Кеца, а след него се разхлипа и Петър Атмаджов. За да се успокои Атмаджов, съдията нареди десетминутно прекъсване. В четвъртък вечерта беше последното съдебно заседание по дело номер 303, а председателят на петчленния състав обяви, че ще прочете присъдите на 20 декември. Тогава по народния календар се отбелязва Игнажден, а от деня личи каква ще е цялата следваща година.

Даването на право на последна дума пак изненада подсъдимите, които явно не очакваха толкова бърза развръзка. Петър Стоянов-Сумиста обясни, че през цялото време, докато вървяло делото, си водел записки, които обаче били в килията му в ареста и поиска да го закарат да си ги вземе. Това, естествено, не стана и Стоянов избра да говори последен, като усилено си правеше записки на бюрото при адвокатите. Последната дума в дело 303 се оказа по-различна от масовия случай, когато подсъдимите наистина минават с една-две думи. Този път последната дума продължи средно 40-50 минути на подсъдим с множество лирични отклонения.

“Моите деца кървав хляб не са яли! В моята къща кървав хляб няма!” - с такъв финал завърши 55-минутната реч на Янко Попов-Туцо. Той поиска от съда справедливост и каза, че един ден семейството му щяло да ходи с гордо вдигната глава. “Ако не в този живот - в следващия!” - категоричен беше Туцо и си поиска оправдателна присъда.