Тя даде пример със случай, с който се е сблъскала – луксозен хотел с претрупана блок маса изхвърля храната, вместо да я даде на съседната сграда – дом за възрастни хора, които, на практика, гладуват. „Законът ще е приложим за всички случаи, включително за този, стига, разбира се, храната да се изнася интелигентно, така че това, което е излишно, да не се похабява“, обясни Манолова.
На аргумента, че търговските вериги ще искат да продадат стоката си, вместо да я дарят, Манолова отговори, че те и сега унищожават храна, особено когато е от животински произход, въпреки че се плаща такса за екарисаж. „Това излиза по-изгодно, защото унищожаването струва 19 ст./кг. За тон месо това прави около 190 лв., докато към момента, за да дариш това месо, трябва да платиш ДДС от 1000 лв. Търговците наистина не са заинтересовани да плащат допълнително, за да дарят стока“, каза омбудсманът.
Законът не е съвършен, има много пропуски, призна тя, но добави, че затова има процедура между първо и второ гласуване. „Подготвили сме предложения, които сме изпратили на финансовия министър, за това как да бъде упражнен контрол върху даряването, на какви критерии да отговарят фирмите, които ще бъдат посредници между търговеца/производителя и крайния получател. Това трябва да не се монополизира, но и да не се нароят много субекти, които нямат капацитет и които ще източват ДДС“.
Манолова съобщи още, че започва кампания с представители на Българската православна църква и по-големи търговци на храни, в която в някой столичен квартал ще се предоставя топла храна на хора, които се нуждаят, за да се види как ще сработи този механизъм. На първо време това ще се прави без данъчни облекчения.
Запитана за такса „сградна инсталация“, Манолова каза, че е внесла жалба срещу съществуването на тази такса, защото според Закона за защита на потребителите и европейската директива непоискана услуга не се плаща. Образувано е тълкувателно дело във Върховния касационен съд, чието разглеждане е насрочено за 29 септември. Ако го загубим, има и други механизми. Изготвили сме предложения за промени в закона за енергетиката, които да направят нейното плащане поне по-справедливо, каза омбудсманът.
Тя не пожела да коментира отказа си от кандидатпрезидентската надпревара, защото „в политиката миналото време не съществува, затова няма смисъл да обсъждаме неактуални теми“. За кандидата на БСП за президент – ген. Румен Радев, каза: „Оценки на партийни кандидати не давам, моята оценка ще стане ясна единствено на изборната урна в деня на изборите“.
Запитана дали за едната година, в която е на поста, е била подложен на натиск и заплахи, тя отговори: „Тъй като настъпвам сериозни интереси, бизнеси за десетки милиони, лесни начини да се трупат пари за сметка на българските граждани, няма как да не съм в сблъсък с монополни дружества. Да, имало е заплахи, конкретно, че ще бъда поръчана на жълтите медии, че ще се водят съдебни процеси, че работата ми като омбудсман няма да приключи изобщо добре. Обаждат ми се именити адвокати, да ми кажат, че се търсят хора, които, срещу сериозно заплащане, да започнат кампания срещу мен“. Тя поясни, че заплахите идват от монополист, не от „Топлофикация“.