Преди около 10-ина години общността се състояла само от 2000 членове, а днес в областта те са вече 8000, разказва Тамара Вълкова от едно от сдруженията на русофилите. На домашната трапеза в този ден присъстват основно пълнена пуйка и „пиражки“, пояснява тя.
Репортерска проверка в село Казашко край Варна от години на този ден обаче показва, че и там, където по принцип заселниците са най-много, старият стил на празнуване почти е забравен. От поне две години насам останалите там староверци разказват, че все повече празнуват с децата и внуците си празника по нов стил – на 31 декември.
Според официалните исторически сведения преди повече от 300 години, подбудени от религиозни реформи и европеизацията на тогавашна Русия по времето на Петър Велики, много от тях напускат пределите на страната си. Заселват се по поречието на Дунав, в Мала Азия и другаде, търсейки спасение за вярата си, тъй като много от тях изповядват старото православие и до днес. Промените настъпват и в тогавашна Румъния, където старообрядците живеели известно време необезпокоявани от никого.
Иначе, когато празнуват, в селото имали обичай да връзват краката на гостите си, обясняват
жени от фолклорна група „Калинушка”. Те обичат да припомнят за празника, като обикалят
улиците на селото с песни и танци на този ден. Преди години там се поздравявали поне 400 души, като всяка година бройката им се променя.
Според разказите на днешните обитатели навръх Нова година някои от жените в Казашко обикалят къщите из селото и ръсят дворовете с жито за здраве и берекет. С изненади се включват и от местното читалище.
Двоен празник – двойно веселие
За мнозина руснаци зимните празници не свършват, докато не настъпи 14 януари, когато те празнуват старата Нова година. Всъщност традицията повелява да не се разваля коледната елха именно до тази дата.
„Старата Нова година“ е неофициален традиционен православен празник, честван като начало на новата година по Юлианския календар.
Въпреки че през 1918 година в съветска Русия официално е приет Григорианският календар, Руската православна църква продължава да използва Юлианския.
Както и в повечето страни, които използват Григорианския календар, Нова година в Русия е национален празник, който се празнува на 1 януари. Новата година по Юлианския календар все още се чества неофициално.
Обикновено „старата“ не е толкова тържествено отбелязвана както „новата“, но за мнозина това е носталгичен семеен празник, който ознаменува края на новогодишния празничен цикъл (който включва източноправославната Коледа – 7 януари) с традиционни блюда и празнично пиене.
Традицията за отбелязване на старата Нова година е запазена в много други източноправославни страни като Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Грузия, Казахстан, Македония, Черна гора, Молдова, Сърбия и Украйна. Тя се празнува и в Уелс, и в Швейцария.
И ромите празнуват днес
На 14 януари ромите също отбелязват Нова година, наречена Василица, или Банго Васил.
Празненствата им започват още на 13 януари и продължават до 15-и. Тогава ромите почитат своя светец покровител свети Василий. Наричат го още Банго Васил (куция Васил) и празникът продължава два или три дни, в които ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”.
Първият ден – Бъдни вечер, е семеен празник и е свързан с нареждането на празнична трапеза с постни ястия. Тя е на пода и се прекадява по стара традиция с жив въглен и брашно, поставени на керемида. Пие се греяна ракия и младите искат прошка от възрастните. По време на празника не се пее. Стопанката по традиция приготвя обреден кравай, който се разчупва и раздава по парче на всеки. Първият залък се слага винаги под възглавницата. В някои ромски селища трапезата се прекадява заедно с традиционните инструменти и сечива. А в други се приготвя тиква с мед, върху която се поставя пара и се гадае дали ще е щастлива и хубава годината.
На Василица по стар обичай се коли курбан – най-често гъска. Обикновено гъската се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата й се слагат две свещици. Още преди изгрев-слънце стопанките на дома пръскат царевични зрънца по пода за берекет. В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или халтава, добра или лоша. Повсеместно разпространено е сурвакането, в което най-често участват децата. Те обикалят къщите и благославят за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари.
Третият ден, „патерицата“, е посветен на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.
Легенди за Банго Васил
Има много легенди за произхода на празника. Според една от тях свети Василий спасил ромите от удавяне във водите на бурно море, като им пратил ято гъски, на чиито гърбове те се качили и стигнали до брега. Друга легенда разказва, че Банго Васил бил куц овчар, който помогнал на свой събрат в беда.
Всички се оплаквали от циганите и Господ заповядал на светиите да ги изтребят. На св. Василий и св. Георги им дожаляло и скрили по едно циганче, единият – момче, другият – момиче.
Минало време, дошъл празник. Седнали да празнуват, но нямало никаква веселба. Тогава двамата светци довели децата, които спасили. Циганчетата започнали да пеят и да танцуват и настанала веселба. Разбрали, че и без тях не бива. Така циганският род бил спасен.
Веднъж циганите огладнели и за да се заситят, започнали да берат и да ядат къпини. Целите се нацапали с тях и тогава ги видял дяволът. Уплашил се, че станали по дяволи от него и решил да ги изтреби. Подмамил ги да минат по един мост и като тръгнали по него, мостът започнал да се руши, а те да падат във водата и да се давят. Тогава на помощ им се явил Банго Васил (куцият Васил) и започнал да гони дявола, защото имал заръка от Бога да пази циганите. Дяволът се скрил, а Банго Васил започнал да се моли на Бог и мостът взел да се затваря. Така успели да преминат и били спасени.