Уважаеми г-н Министър,

пише Ви Една БЪЛГАРКА, майка на две деца, жена с достойнство и чест, със себеуважение, с дух и морал, с ясното съзнание за нравственото поведение на българската жена, доказано през нелеките години на робската ни история.

Изразявам възмущението си, недоумението си и тревогата си от лекотата, с която охарактеризирахте в ефир БЪЛГАРСКАТА ЖЕНА!

Вие сте историк г-н Димитров и не мога да приема, че сте забравили, омаловажили или изтрили от паметта си мигове, в които България е притихвала от несломимия дух, смелост, кураж и безразсъдна героичност на БЪЛГАРКАТА.

Ние сме потомци на тази българка. Вашата майка, жена, дъщеря ако имате такава, също!

И въпреки, че вече сме в Европа, българката продължава да стиска зъби, да прави невъзможното за да си отгледа и възпита децата, да си плати сметките, да заглуши тревогите и страховете си и като излезе на улицата, за да отиде на работа може да дефилира пред европеийките, водейки двете си деца, в двете си ръце!

Всичко това е достойно за уважение, възхищение и преклонение!

Не знам какви са рускините, но знам безпогрешно какъв е живота на майките ни, на бабите ни, на съседките ни и категорично отказвам да приема Вашето определение за тях!

Та дори Вие сте, това което сте, благодарение на една българка. И тъй като Вашата сила е историята отново ще се върна там, за да Ви припомня какво е казал великият поет Славейков в поемата си "Ралица":

"ОТ ЖИВОТА НЕ НАДЛОМЕНА И С НЕСЛОМЕНО СЪРЦЕ".

Ето това е БЪЛГАРКАТА г-н Министър!

Ани Костадинова, Варна