Фокус: Г-н президент, какви са днешните измерения на годишнината от Освобождението и кой е днешният национален идеал?
Георги Първанов: Струва си, особено и не само в дните около национални празници като 3-ти март, да се питаме кой е националният идеал. Той има своите постоянни измерения така, както са го разбирали нашите възрожденци, революционните демократи в свободна и демократична България. На следващо място – онова, което Левски така красиво и точно беше казал: “Да бъдем равни с другите европейски народи”. Равни не само от гледна точка на членството в Европейския съюз, а на достойното участие в работата на Европейския съюз, да бъдем част от едно наистина равноправно семейство. Демократична България, когато казвам, разбирайте идеята за отхвърлянето на всякакъв деспотизъм не само в прекия, в широкия смисъл на думата. Всяко подтискане на свободното слово е недопустимо, неприемливо от гледна точка на тогавашните критерии на нашите възрожденци и на съвременното ни мислене.
Фокус: Свободна и независима българска държава беше стремеж на възрожденците и участниците в борбите за освобождение. Кои са рисковете пред българската държавност днес?
Георги Първанов: Аз споря и ще продължавам да споря с някои военни стратези затова, че външни рискове продължава да има. Помня добре как в края на миналото десетилетие, около 1998 - 1999 година, приемайки поредния стратегически документ, ние записахме, че няма външна заплаха за България. Малко след това започна войната в Югославия и заплахата се изправи на нашата граница. Казвам това, защото трябва да сме готови да имаме армия, която да има капацитета, да има способността да посрещне и външни заплахи. Ето, виждаме какво става в арабския свят. Никой в момента не може да прогнозира накъде ще тръгне този свят с всичките му традиции, с всичките икономически възможности, с всички особености на психиката и най-вече – с близостта, която има между двата региона.
Разбира се, най-големите заплахи са вътрешни, свързани с преодоляването на проблемите, свързани с престъпността и корупцията, свързани с осигуряването на повече възможности за икономическо развитие най-вече на дребния и средния бизнес, със сигурността на всеки един човек. Независимо дали той е бизнесмен или е пенсионер, дали е млад човек, който учи, дали е млад научен работник.
Фокус: Обезсмислиха ли се понятия като свобода, независимост, национален идеал и защо не ги чуваме в словата на днешните политици? Какво прочитате в техните слова?
Георги Първанов: Аз винаги съм бил резервиран към прекалената, прекомерната употреба на тези думи, на тези понятия. Понякога се злоупотребява с тях. Но вие сте права, в последно време никой не говори така. Никой не говори с езика, който сме наследили от нашите възрожденци, ако щете – от политиците на ХХ-ия век. Днес политическият език в България е на толкова ниско ниво, колкото не е бил никога. В него прозира, доминира омразата, агресията. Ние се сърдим и укоряваме младите хора, тийнейджърите, които на поредното дерби на стадиона са стигнали до крайности. Но тези крайности ги виждаме в поведението на българските политици. Виждаме ги от парламентарната трибуна. Виждаме ги в отношенията между партиите. Т.е. – лошият пример го даваме, за съжаление, ние.
Фокус: Църквата, училището, войската, институциите са били гарант на държавността в първите години след Освобождението. До каква степен деградираха тези институции и кой трябва да олицетворява идеята за държава при членство в Европейския съюз?
Георги Първанов: Нещо повече – аз бих казал, че църквата, училището, читалището, това са онези стълбове, онези български институции, които ни помагат да се освободим духовно, преди да сме се освободили със силата на оръжието – военно и политически. Затова и след Освобождението те играят толкова ключова роля. Знаете, че в едно населено място дълго време основните, авторитетните фигури, са даскалът, попът, лекарят, човекът от читалището... Сега не е така, за съжаление. Но не бива да виним тези институции. По-скоро става дума за един нихилизъм към духовното, който е залял обществото ни като цяло. Ако не можем да прочетем добре своето Възраждане, би трябвало да видим поне какво правят европейците. Най-големите инвестиции се правят сега именно в развитието на образованието, науката, в духовността като цяло. Иначе, от гледна точка на формалното представителство, разбира се, има си органи, има си институции. Изпълнителната власт е тази, която основно и ключово представя България пред Европейския съюз и носи отговорността за това дали се защитават или не българските позиции.
Фокус: Българските общности извън изконните български земи са били катализатор на много от процесите в църковното, образователното и освободителното движение. Какво пропускаме днес в диалога с българите зад граница и защо не може да са подобен резерв на военни, дипломати, учени и държавници, както в първите години след Освобождението?
Георги Първанов: Тогава е било много по-различно. Аз съм изследовател и научната ми тема е от този период и знам как е ставало. Но и сега има много българи, много млади наши сънародници от тези райони – от Украйна, от Молдова, от Македония, които идват, обучават се в България и имат своите равноправни шансове за развитие. За мен обаче политиката към тези общности трябва да се обърне. Трябва да има друг тип прочит. Ние преди всичко там трябва да поработим. Това означава преди всичко работа в икономически план. Тези райони са най-изстрадалите. Вижте Западните покрайнини. Там не е проблемът в липсата на достатъчно български книги. Там проблемът е в липсата на бизнес връзка с България. Вземете една Тараклия (не знам дали сте ходили там, аз съм ходил много пъти). Прекрасно е, че го имаме Тараклийския университет, който постигнахме с бившия молдовски президент. Обаче този край е страшно изостанал в сравнение с останалите части на Молдова дори. За мен е особено важно тук да се концентрираме като държава и като народна общност, за да помагаме. Не знам защо няма, и дано да има, едно радио или телевизионно присъствие сред българите там. Защо вашето радио да няма някакъв канал за присъствие там, ако не сте го постигнали досега. Пожелавам успех, аз съм готов да съдействам в това отношение.
Фокус: Време ли е за модернизация на българската държава, подобна на тази в първите години след Освобождението и имаме ли потенциал за това?
Георги Първанов: Идеята за модернизация винаги стои на дневен ред. Сега след кризата - в много по-голяма степен. Когато правихме българския вариант на Стратегия 2020, подобна на европейските измерения, и при нас ключовата тема беше да правим качествено нов икономически растеж. Което става само със силно развито образование и наука, с иновативно производство. Тук е нашата ниша. Дано да успеят да го разберат управляващите, което ще ни позволи да скъсим дистанцията и да настигнем другите европейски народи.
Фокус: На 3 март се връщаме към уроците от историята. Какво от тези уроци българските политици не бива да забравят и българското общество не бива да забравя?
Георги Първанов: Много са тези уроци. Но винаги в такива мигове се сещам онова, което най-често казваше Апостола на българската свобода Васил Левски: “Всичко зависи от нашите задружни сили – срещу тях не може да противостои никоя стихия”. Аз мисля, че каквото и да правим, когато става дума за големите, национални цели и задачи, единението е ключовото средство, основният механизъм за постигането им.