Административен съд – Варна разпореди на началника на звено „Общинска полиция“ – Варна, безусловно да прекрати предприетите действия по ограничаване на свободното придвижване на граждани с автомобили до обектите на територията на местност „Салтанат“.

Това съобщиха от съда за Moreto.net.

Съдебният състав посочва в мотивите си, че искането на „Мимоза 2“ ЕООД, Сдружение „Събрание за защита на демокрацията“ и „БМ Градината 15“ ООД, за прекратяване на действията на полицейските служители от звено „Общинска полиция“ при община е основателно, тъй като действията им не се основават на административен акт или на закон.

Позоваването на началника на звено „Общинска полиция“ при община Варна на чл. 15 ал. 7 ЗДвП не е достатъчно да обоснове основателност на предприетите действия.

Влезлият в сила ОУП на Варна, по който територията на местност „Салтанат“ представлява Съставна зона 2 на Приморски парк, задава съгласно чл. 103 ал. 2 ЗУТ само преобладаващото предназначение и начина на устройство на отделните структурни части на обхванатите територии. Съгласно чл. 8 и чл. 103 ал. 3 ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имотите се определя едва с подробния устройствен план, предвижданията на който са задължителни за инвестиционното проектиране и въз основа на който съгласно чл. 205 ЗУТ се извършва отчуждаването на поземлените имоти по реда на ЗОбС или ЗДС. Тъй като за територията на местност „Салтанат“ са налице само одобрени частични устройствени разработки за отделни имоти, а не цялостен подробен устройствен план, отреждащ територията за парк, няма основание за прилагането на чл. 15 ал. 7 ЗДвП, съдържащ забрана за преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

Съдът се позовава и на чл. 32 от Наредба № 7/22.12.2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, регламентиращ изчерпателно обектите, които могат да се изграждат в паркове, от което е извел извод, че като се има предвид строгостта на нормативната уредба относно възможността за разполагане на обекти в паркове и градини и избраният от законодателя изчерпателен подход при регламентирането им, се налага извод, че съществуващото на територията на местност „Салтанат“ застрояване със сграден фонд препятства понастоящем възможността при позоваване на чл. 9 ал. 1 ЗУТ територията да се третира като парк само благодарение на фактическото й ползване.

Съдът сочи, че преди да пристъпят към прилагане на рестриктивни мерки, свързани с ограничаването на автомобилния достъп до територията поради нейното парково предназначение, органите на местна власт и местно самоуправление трябва да се погрижат да уредят окончателно устройствения й статут посредством предвидените за това законодателни способи.

Разпореждането може да се обжалва по реда на глава ХІІІ АПК в тридневен срок от издаването му пред ВАС РБ като обжалването не спира изпълнението му.