Арктика е избрана, защото полярните региони на Земята предлагат най-близките условия до тези на Марс.
При смразяващи температури и пълна изолация участниците в проекта ще трябва да работят заедно, да изследват заобикалящата ги среда на микробиологично, геоложко и климатоложко ниво, използвайки скъпо и сложно оборудване. Комуникациите им със "Земята" ще имат същите особености, каквито биха имали и на Марс. Дори храната им ще бъде специфична.
Целта на проекта е да бъдат проучени всички фактори, които ще са от решаващо значение при една реална бъдеща мисия за изпращане на заселници на Марс.
След дълга селекция на стотици кандидати, организаторите на програмата отсяха 62-ма полуфиналисти. Сред тях - двама българи - морският инженер от Варна Красимир Ангелов и популярната у нас писателка, живееща в Австралия, Изабела Шопова.
Изабела Шопова е родом от Варна. Смело заявява, че Космосът винаги е бил нейна мечта и затова решението й да стане част от Mars Arctic 365 не е било никак трудно.
Вие сте освен дипломиран инженер, и популярна в България писателка, автор на хитови книги, сред които "На изток - в рая" и "На запад от рая". За читателите ни, които все пак не Ви познават, коя сте вие?
Варненка, която живее по света - шест години в Нова Зеландия и вече шест години в Австралия. Изкарвам си прехраната като администратор на база данни, работя в една голяма автстралийска газова компания. В свободното си време пътувам и пиша за приключенията ни по екзотичните далечни земи. Имам два паспорта и националности, сменила съм повече от 15 адреса и шест работни места за последните 10 години - с други думи, неспокойна натура. Шило в торба.
Едногодишна мисия при изключително сурови условия, симулираща средата на Марс - защо решихте да се впуснете в това предизвикателство? Вие сте успешен човек, трудно ли взехте решението да отделите една година от живота си, за да участвате в проекта Mars Arctic 365?
Не. Напротив! За мен това би било сбъдната мечта. Едно от най-горчивите разочарования в живота ми беше постепенно осъзнаване, че напредъкът на космическите технологии не е достатъчно бърз, за да ми позволи да летя в Космоса и да участвам в колонизацията на далечни планети. Просто, докато човечеството натрупа нужния технически, финансов и научен потенциал, аз ще съм твърде стара. Експедицията на Марс Арктик 365 ми дава възможност да изпитам нещо максимално близко до истинско участие в мисия до Марс, докато все още покривам критериите за възраст :)
Какъв беше процесът на селекция на кандидатите?
Трябваше да изпратим мотивационно писмо и две препоръки, които да потвърждават, че притежаваме нужните квалификация и лични качества за участие в подобна експедиция. Изискванията са за възраст - между 22 и 60 години, за висше образование - в научна или инженерна сфера, добро здраве и физическа издържливост, и разбира се, възможност да отсъстваме една цяла година от работа и без шанс да се видим с близките си, дори и в случай на спешност. Също така, участието в програмата е доброволно и не предполага заплащане, така че кандидатите трябва да са в състояние да покриват финансовите си нужди през тази една година по други начини.
Какво търсеше екипът на проекта в кандидатите?
Доказани качества и мотивация. Умения за работа в колектив, психическа устойчивост, умение да довеждат докрай започнатото, сила на духа, интересни идеи за научни изследвания по време на експедицията. И не на последно място - неподправен ентусиазъм за космическите изследвания и колонизаторската мисия на Марс.
Защо смятате, че избраха точно Вас?
Честно казано не знам. Аз нямам своя научна изследователска програма, с която да кандидатствам, затова се представих като инженер с технически умения и знания, способен да асистира в реализацията на експериментите на другите участници, като писателка с голяма читателска аудитория, която ще допринесе за популяризирането на марсианските изследвания и като адаптивна личност, способна да оцелява в трудни условия и в нетипична социална среда. Екипажите на мисиите ще трябва да включват хора с най-различни качества, за да се избегнат междуличностни конфликти и загуба на мотивация през дългите месеци на изолация. Предполагам, че затова в списъка на полуфиналистите има няколко писатели и журналисти, освен учени и инженери. Както и много жени и хора от най-различни националности. Възрастта на полуфиналистите не е обявена, но сигурно и там има умишлено търсено разнообразие.
Предстои финално отсяване, след което трябва да бъдат избрани 18 души (3 екипа по 6 души). Знаете ли в какво ще се състои финалната селекция?
Не, в писмото, което получих от Mars Society, не се коментира как точно ще се избират финалистите. Засега не са обявили допълнителни критерии, нито са изискали допълнителна информация.
Финалните три екипа в проекта ще са от по 6 души, подбрани така, че да съчетават едновременно знания на експертно ниво в различни области на науката, лидерски качества и възможности за работа в екип и на терен. Групите ще прекарат по 2 седмици в базата и тази, която бъде оценена като представила се най-добре, ще стане основната група на едногодишната симулация. Ясни ли са вече групите?
Не, съставът на групите ще се обяви след приключване на финалния кръг.
Какво следва оттук нататък? Как ще се развива мисията?
Трите групи финалисти ще прекарат две седмици в усилена подготовка в пустинната марсианска база в Юта през юли тази година. След като бъде избран най-добрият екипаж той ще продължи подготовката и ще започне същинската експедиция през лятото на 2015-та година.
Мисията се занимава също с набиране на капитал за успешното реализиране на проекта.
Дарителската кампания започна наскоро и ще изисква още много работа, за да осигури нужните един милион долара.
Какво ще бъде ежедневието Ви в базата в Арктика?
Участниците в експедицията ще работят по научни проекти свързани с изследване на Арктика, както и медицински и психологически тестове и програми, ще тестват техническото оборудване и жилищните условия, разработвани за истинската мисия до Марс, ще симулират напълно реалните условия на марсианска мисия. Например, при всяко излизане от станцията (която имитира кацнал космически апарат) ще трябва да обличат защитните космически скафандри, комуникациите със "Земята" ще бъдат изкуствено забавяни с 20 минути, както при реална връзка с червената планета, храната, водата и медикаментите ще са ограничени, никой няма да може да напусне базата преди изтичане на едногодишния период, нито ще бъде възможно да пристигне помощ отвън в случай на авария или опасност. Единственият немарсиански елемент ще бъде защитата от бели мечки, които са понастоящем единствени обитатели на канадския арктическия остров.
Очаква ви година на смразяващо, що се отнася до температурите, място, изолация, проучвания на тежкия терен, работа със специализирано оборудване, изготвяне на множество доклади, документиране на резултатите и живота в базата. Какво би се случило, ако някой не издържи на изолацията, работата или новото ежедневие?
Същото, което би се случило, ако някой не издържи на условията в истинска мисия до Марс. Спътниците му ще трябва да се опитат да му помогнат и всички ще трябва да направят огромно усилие, за да оцелеят физически и психически. Подобни експерименти се провеждат отдавна и участниците в тях често изпадат в депресии и не издържат на натоварването. Това е и една от целите на експеримента на Марс Арктик 365. Да се научим как да отсяваме хората, непригодни за подобно пътуване и оцеляване в агресивна среда, или как да направим условията по-поносими за повече хора. Човешкият фактор е много по-голямо предизвикателство за евентуалното колонизиране на Марс от техническата реализация.
Докъде се простират мечтите Ви? Да стъпите някой ден на Марс? Как си представяте реално живота на хора там?
Предполагам труден и кратък - първите колонизатори ще са изложени на огромни рискове. Ще мине много време преди заселническите програми да са в състояние да предложат безопасност и сигурност на земляните. Но също и с моменти на удовлетворение, вдъхновение, близост с другите участници в мисията, мигове на тишина, покой и неземна красота. Не много по-различен от живота на първите заселници в Америка или Австралия. Дневниците им са пълни с разкази за невероятни изпитания и злочестини, но също и с радост, чудесни приятелства, откривателства, надежди. Е, разбира се, винаги присъстват и съмненията, съжалението. Но като цяло животът на хората е един и същ навсякъде. Дали ще са щастливи и ще се чувстват успели зависи само от тях самите. Дори и на Марс.
Предполагам сте запозната с проекта Mars One, чиято цел е изпращане на хора, които да изградят първата земна колония на Марс. Какво мислите за него? Готово ли е човечеството да стъпи на Червената планета?
Ако не се опасявах, че ще съм твърде стара дотогава (след 20 години) щях да кандидатствам и за него. Проектът е много смел, звучи изключително оптимистично. Засега успешно реализира поставените цели в първите етапи на програмата си. Ще видим как ще се развива по-нататък. Но дори да не успее да събере нужните финансови средства навреме, дори по някаква причина точно тази заселническа програма да не се осъществи или да е неуспешна, Марс Едно със сигурност ще постигне нещо друго много важно. Той вече го направи - показа на света, на скептиците и нихилистите, че човечеството не е загубило мечтата си по Космоса.
Повече от 200 хиляди души от цял свят кандидатстваха за участие в проект, който предвижда еднопосочно пътуване до далечна, назаселена, невероятно враждебна планета без никаква материална база и никакви алтернативи за живот! Ако беше само един кандидат, щяхме да го наречем луд и да го игнорираме. Но четвърт милион луди е трудно да останат незабелязани и игнорирани. 200 хиляди е число, което привлича интереса на политици, журналисти, инвеститори, учени, изследователи. Планираното дългогодишно телевизионно шоу ще увеличи броя на заинтригуваните до милиони и вероятно милиарди. Това ще промени отношението на света към Марс, Космоса и лудешката идея за покоряването му.
Проекти като Марс Едно (сигурна съм че ще има много такива съвсем скоро) допринасят за разгласяването на идеите на космическата колонизация, събуждат мечти в душите на младите хора, създават бъдещи космонавти, принуждават правителства и корпорации да обмислят инвестиции в космически програми, дават на човечеството надежда.
Прави впечатление, че далеч по-големи и развити държави от България нямат представители сред полуфиналистите на проекта, а ние имаме класирани двама българи. Какво говори това?
Че българите сме мечтатели. Дръзки и вдъхновени. Противно на масово разпространените и повтаряни внушения, че сме били песимисти, че се страхуваме да сме различни, че не умеем да правим далечни планове или да реализираме мечтите си. Ето ви на - мечтаем и реализираме мечтите си!
Ще си позволя тук да цитирам Стив Джобс от рекламната кампания на Apple (това беше заключителното изречение на мотивационното ми писмо за Марс Арктик 365): "Защото хората, които са достатъчно луди да вярват, че могат да променят света, са тези, които го правят."