Ако Либия и Алжир, които са членки на ОПЕК, едновременно спрат нефтопроизводството, петролът може да скочи до 220 долара за барел и дори да надхвърли тази цена. Междувременно резервните мощности на ОПЕК ще паднат до 2.1 млн. барела дневно, което е съпоставимо с периода отпреди войната в Персийския залив през 2008 г., когато цената на петрола достигна 147 долара за барел. По време на предишната война в Залива (1990/1 г.) цените подскочиха със 130% за 7 месеца, като резервните мощности на ОПЕК се съкратиха до 1.8 млн. барела дневно. По данни на Международната агенция по енергетика през февруари нефтопроизводството на Алжир е съставлявало 1.25 млн. барела дневно, а на Либия - 1.59 млн. барела.
Междувременно вчера цената на петрола удари 29-месечен връх, докосвайки120 долара за барел, съобщиха световните агенции. Ден преди това цената на суров петрол марка Brent на лондонската борса достигна 111.25 долара за барел. Американският суров петрол марка Light Sweet, търгуван на нюйоркската борса, също поскъпна - до 98.1 долара за барел. От Дойче банк коментираха, че цените на петрола вече наближават нива, които се явяват като заплаха за световния икономически растеж. Според банката нива на петрола над $120 долара за барел са „точка на пречупване” за глобалния икономически растеж. Според Goldman Sachs пък нарушения добив на петрол в Либия има потенциал да „погълне” около половината от допълнителен свободен капаците за добив на петрол на страните от ОПЕК. Банката вярва, че сега са много високи рисковете за евентуално разпространение на „заразата” от Либия към други страни, добиващи петрол в региона. Банката посочи, че по-нататъшни проблеми с добива на петрола в региона може да доведат до тежък недостиг на петролните пазари, което би изисквало налагане на дажби/ограничения в потреблението и търсенето на черното злато.
Според прогнозата на Barclays Capital няма да има спад на цените на петрола, ако ОПЕК не предприеме ясни мерки за повишение добива на черното злато, отбелязва money.bg. Френската банка BNP Paribas прогнозира цената на американския лек суров петрол да бъде средно около 105$ за барел през Q2 на 2011 г., а на петрола тип Brent да е около 117$ за барел.
3 години отсрочка за биодизела
Тригодишна отсрочка за задължителното смесване на бензина с биоетанол гласуваха народните представители вчера. След продължили три часа дебати те одобриха на първо четене новия закон за производството на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Така изискването за добавяне на екологичното гориво към конвенционалното, което е ангажимент на страната ни като член на ЕК, вместо да влезе в сила от март 2011 г., ще остане за 2014 г..
Валентин Николов от ГЕРБ коментира, че "биоетанолът на този бензин, който се произвежда от "Нефтохим“, въздейства както на октановото число, така и на енергията, произведена от горивния процес". "Тоест двигателят няма да издържи достатъчно дълго“, заключи той.
Проектозаконът предвижда министърът на икономиката, енергетиката и туризма да разработи национален ВЕИ план за действие до 2020 г. В него трябва да се направи прогноза за брутно крайно потребление на възобновяема енергия до 2020 г., да се поставят национална цел и секторни цели по години за постигане на конкретен дял от ВЕИ.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще трябва да определи преференциални цени за изкупуването на тока от ВЕИ. Регулаторът също така ще изготви методика за справедливо разпределение на разликата между пазарните и преференциалните ВЕИ цени между всички потребители. Комисията ще контролира присъединяването на вятърни, слънчеви и други централи към преносната и разпределителните електрически мрежи.
От министерството на икономиката повториха тезата си, че предишният ВЕИ закон, приет от тройната коалиция, е довел до хаос и целта сега е да има контрол над производството на енергия от възобновяеми източници. Според заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Марий Косев предложението ДКЕВР да определя цените и те да се променят всяка година е възможно най-добрият контрол.